Оцелелите монаси отстъпваха един по един, изтегляйки се по криволичещите улички към Съдебната палата, като убиваха стрелци при всеки удобен случай. Те също бяха свършили добре работата си.
2.
Първите сблъсъци между гражданите на Анхана и настъпващите колони на 82-ри подсилен стрелкови батальон на Социалната полиция бяха изключително кръвопролитни. Толкова много гласове крещяха по улиците, че дори командите на чист западен диалект и ругатните на нередовните части оставаха нечути, и ротите на 82-ри бяха принудени да преминат към невербални методи за разчистване на пътя си.
На Земята се разбира веднага за пуснатите над главите автоматични откоси, но анханските жители, които не бяха свикнали с химически задвижваните метателни оръжия, не можеха да разтълкуват силния, но очевидно безвреден шум и проблясъците, излизащи от тези странни уреди с вид на счупени арбалети. Сваляйки прицела си с няколко градуса по-надолу, Социалната полиция се зае да ги образова.
Но всеки урок достигаше само до онези, които се намираха достатъчно близо, за да видят бликащата кръв от разпилените крайници и разкъсани тела и да доловят вонята от изпразнени черва; затова уроците периодично се повтаряха с напредването на Социалната полиция. По улиците и канавките се стичаха реки от кръв и масло, без да смесват червено и черно, очертавайки фрактални геометрични вихри.
Онзи, който предложи да използват противопехотни гранати, беше един от нередовните части. Това се оказа по-ефективно: взривната вълна така напомняше за огнените топки на магьосниците, че караше отнасящите се с подозрение към магията граждани да търсят укритие; самият взрив беше толкова силен и толкова заслепяващ, че събуждаше инстинктивната паническа реакция на животинската природа на хората — бягай и се скрий.
След това 82-ри батальон започна да се придвижва по-бързо.
Ротите се събраха, водени от един или повече нередовни войници, всеки от които носеше разнообразни търсещи устройства: кристални топки и търсещи пръчки, рунически жезли и сребърни ками, махала от кристал, мед, злато и желязо.
Някои от тези предмети бяха толкова чувствителни, че можеха да проследят пътя на Косал до планината; други можеха да определят местонахождението на всяка ръка, която се бе докосвала до дръжката му. Бяха ги настройвали и пренастройвали по няколко пъти, за да изключат влиянието на повредената баржа, която известно време беше служила като дом на острието, на камъните по дъното на реката, върху които мечът бе лежал, на обезглавеното тяло на мъжа, който някога го беше носил, а сега лежеше в гробището за бедняци югозападно от Катедралата на Възнесението.
И сега всички тези предмети сочеха към Съдебната палата.
3.
Единствено ротата Морган, която напредваше откъм югозапад през богаташкия квартал на Южния бряг, срещна съпротива от страна на Анханската армия. Когато стигнаха подножието на Моста на кралете, облеченият в броня офицер им нареди да спрат; заповедта му бе изпълнена от трите редици застанали рамо до рамо копиеносци, подкрепяни от отряд стрелци, които бяха заели позиции на моста.
Невидими пръсти пробиха десетки, стотици дупки в ризниците и шлемовете, издавайки звук като на изсипвани в тиган камъчета. Кървави парчета плът изригнаха от телата на анханците, докато танцуваха под насечения ритъм на стрелбата от автоматично оръжие. Оцелелите предпочетоха да позволят на ротата Морган да премине, без да се съпротивляват повече.
Но щом навлязоха в Стария град, придвижването напред стана много по-опасно, защото попаднаха под магическия огън на малък контингент от монаси, които постигнаха доста по-голям успех в опитите си да се прикрият от ответния огън. Бавно и безжалостно ротата Морган отблъсна нападателите си.
Тя първа успя да стигне до Съдебната палата. Стрелците методично започнаха да разпръсват тълпите, докато нередовните войници гръмогласно обявиха, че Мостът на кралете вече е отворен, което доведе до плътна вълна бежанци на югоизток. Набързо събраната колона от анхански пехотинци беше разпръсната от две гранати и няколко добре премерени залпа, които разкъсаха знамето и офицерите им. Видът на панически бягащите им другари накара останалите имперски отряди да спрат; командирите им решиха да отложат сблъсъка с нашествениците, докато ситуацията не се изясни.