Взривната вълна изхвърли на улицата малките парчета от телата.
Както всеки добър командир, и този беше поставил наблюдатели около сградата, които да му докладват резултатите от пробната атака, затова сега реши, че е време да се възползва от помощта на местните. Той нареди на нередовните си войници да започнат преговори под парламентьорско знаме с офицерите от обкръжилата го Анханска армия.
Нуждаеше се от войници, които имаха по-голям опит с магията; войници, които разполагаха със свои собствени магьосници.
5.
Вместо молитвен дом: металносива палатка от термоизолиращо фолио, разпъната над грациозно извити пръти от графитеночерни фибровлакна на фона на горящата Финансова палата.
Вместо паство: командирите на имперската армия на Анхана, събрани под флага на примирие с артанските офицери.
Вместо свещеник: артански адепт със свалена броня, увит в златисто наметало, одежда на епископ от Църквата на Любимите деца на Ма’елкот.
В молитвения дом паството падна на колене, защото техният бог беше сред тях.
Той се извисяваше по-висок от луната в сапфиреното небе и звездите танцуваха около раменете Му. Лицето му бе като слънце, което заслепяваше всеки дързък поглед. Гласът му звънеше в кръвта им; пулсираше с ударите на сърцата им; това бе гласът на самия живот.
ЖИВЕЙТЕ ЗАРАДИ ДРУГИТЕ, им каза гласът му. ВСЕКИ ОТ ВАС ПРИНАДЛЕЖИ НА ВСИЧКИ. ОБИЧАЙТЕ СЕ И ЧАКАЙТЕ ЗАВРЪЩАНЕТО МИ.
И гласът му мълвеше на всеки от тях и на всички вкупом: ТИ СИ ЛЮБИМОТО МИ ДЕТЕ; ДОВОЛЕН СЪМ ОТ ТЕБ.
И в молитвения дом анханските командири се прегърнаха с артанските офицери, които бяха нахлули в града им и бяха изклали бойците им и гражданите, които тези бойци се бяха заклели да защитават. И приеха без капка срам артанските прегръдки; та не бяха ли всички те Деца на един и същ Баща?
Не бяха ли братя?
6.
Огнени езици танцуват в прозореца — маслото по стените на Съдебната палата продължава весело да си гори — но единият от двамата феи, които седят на чиновническите столове, поддържа толкова плътен Щит, че в стаята е не по-горещо от летен следобед.
Прозорецът е малък, не по-голям от стенен екран. Малката мрачна чиновническа стая е сива и задушна и аз мога да си представя мрачните дребни сиви мъже и жени, които са я обитавали през вековете, привели гърбове над масите за преписване и сърцата им бият в такт с равномерното „скръц-скръц-скръц“ на перата по пергамента.
Дали хора като тях се раждат без души?
Боже, дано да е така.
Иначе ще е още по-зле.
Въпреки горещината сме събрали столовете около прозореца. Доста дълго време просто седим и се взираме в пламъците.
Интересът ни е породен от онова, което прави седналият в другия стол фей.
Името му се превежда грубо като огнен поглед; в пламъците се виждат златисточервените фигури на сгради, войници и различни оръжия, от лъкове до автоматични пистолети; понякога дори зървам Съдебната палата отвън. Адски по-ефективно е за разузнаване, отколкото изпращането на хора да оглеждат; последният, който си подаде главата през капандурата, получи куршум в окото.
Говорете, каквото щете, за Социалната полиция, но дори не се опитвайте да ме убедите, че тия тъпанари не могат да стрелят.
Все още не ми изглеждат твърде организирани; огънят ми показва доста войници от Анханския гарнизон, които са обградили от всички страни позициите на сопитата, но като че ли нямат намерение да започват да се избиват. Два взвода са вече на стената и изглежда, са изпратили гранатомети на Втората кула и на Моста на рицарите.
Делиан е вперил невиждащ поглед в тавана. Той трябва да остане в ментално зрение, за да продължи малката ни игра на предизвикателства; поддържа непрекъсната връзка с реката. Лежи на писалището, което е изтикано до стената, положил Косал върху скута си. Същите фейове, които бяха почистили краката ми, се опитаха да поработят и върху неговите, но щом ръцете им докоснаха възпаленото място, от него бликна същата черна гадост, като от ръката на Рейт, и им разказа играта; сега се намират на долния етаж и се лекуват един друг.