Выбрать главу

На екрана се появи гора, осветена от обедно слънце, в средата се виждаше нещо като полуразрушено селце, с колиби от счупени клони…

Изпълнено с трупове на елфи.

Гледната точка на Роси се местеше между развалините, сякаш се намира в инвалидна количка и някой го вози през селцето. Труповете лежаха разхвърляни — някои скорошни, като говеда в кланица, други изгнили и почернели, с кореми, издути от вътрешното налягане на газовете. Чуваше се как Роси се опитва да повърне.

Устните на Хари се свиха в тънка линия, и той си помисли, че кабинетната работа си има някои предимства. На Каин му се беше случвало неведнъж да посещава подобни места и той много добре си спомняше каква смрад се носеше там.

Коремът на един от труповете се пръсна с мокро жвакане. Полезрението на Роси се въртеше наляво и надясно, показвайки мащабите на касапницата — труповете бяха навсякъде, някои накълцани на парчета, други просто мъртви — после погледът на Актьора отново се насочи напред.

Това движение, познато на Хари от множество записи, му подсказа какво всъщност става. Пръстите му започнаха да изтръпват. Този, който беше хванал Роси, го използваше като видеокамера.

Това не беше добре; за Роси беше най-лошото, което може да му се случи.

Те знаят, че той е Актьор.

От високоговорителите на апаратната долитаха неясни, прекъсвани от съскане полудуми — опит на програмата преводач да се справи с непознатия език. Телеметрията показваше, че пулсът на Роси и съдържанието на адреналин в кръвта му са прехвърлили червената линия на скалата.

— Какъв е този език? — попита Хари. — Анализирахте ли го вече?

— Програмата не го разпознава. Може би някой от местните елфически диалекти, как мислите?

Елфически диалект друг път, помисли си Хари.

— Вижте телеметрията му. Мисля, че Роси разбира, въпреки че езикът е непознат за преводаческата програма. Той е уплашен до смърт — дори не се сеща да монологва, мамка му! Франк е професионалист, не би забравил да монологва заради няколко изгнили трупа.

Погледът на Актьора се натъкна на първото живо същество: плешив елф с нездрав вид, без мигли, висок и необикновено широкоплещест за своята раса. Носеше най-обикновена, но чиста и бяла риза, стегната с колан, и кафяви гамаши. Той вървеше към Роси със странна, неуверена походка, сякаш краката не му се подчиняват и му се налага да прехвърля тежестта ту на единия, ту на другия, за да успява да крачи.

Когато заговори, във високоговорителите се чуха пълни безсмислици.

— Кой е този тип? — попита Хари.

— Не знам, сър. Вече сме го виждали. Изглежда, точно той е пленил Роси.

Хари се вгледа в екрана.

— Изключете програмата преводач.

— Сър?

— Просто я спрете.

— Но, сър, тогава компютърът няма да може да анализира фонемите…

— Чуй ме, идиот такъв! Всичко това е представление, не разбираш ли?

Той не е в гора, все още е в Анхана. В „Залагащия пришълец“. Това е една малка пиеса, а ние сме публиката. Те ни изпращат някакво съобщение и определено не биха преминали през толкова трудности само за да използват език, който не можем да разберем. Изключи шибаната програма!

— Да, сър.

Когато програмата се изключи, високоговорителите млъкнаха за две или три секунди; после гласът на елфа се разнесе от тях — точно такъв, какъвто го чуваше Роси.

— … няма нужда да ви показвам това, което вие вече знаете — какво сте ни причинили тук, на границите на Трансдея: убийството на наши сънародници и насилието над земята ни, извършвано от вашите минни машини…

Микрофоните на екраните в апаратната бяха толкова чувствителни, че Хари чу как и двамата техници произнасят в синхрон „Мамка му…“.

Да — помисли си той. — Не може да се каже по-точно.

Мистериозният диалект, на който говореше плешивият, нездраво изглеждаш елф, беше напълно разбираем.

Това беше английски.

Четири

Единственият защитник на богинята по съвместителство беше един уродлив рицар. Той представляваше отражение на рицарството в напукано огледало и всичко, което вършеше, го вършеше наопаки. Уродливият рицар не носеше броня и не се интересуваше от мечове. Той беше дребен и слаб, грозен и недодялан. Не можеше да язди боен кон и никой оръженосец не би приел да му служи. Той бе измамник и манипулатор, целият му живот бе изграден върху лъжи.

Имаше силата на десетима, защото сърцето му бе очернено от поквара.