— Защо спираме? — попита той с равен тон.
— Ти глупак ли си, торба с лайна такава? Анхана е най-голямото пристанище на реката — до утре следобед няма да можем да минем. — Смехът на помощник-боцмана беше почти толкова грозен, колкото и самото огрило. — Решил си, че щом сме подранили с един ден, значи не е нужно да си отработваш цялото пътуване? Зарежи тая работа. Ще работиш, елф. Или ще плуваш, мамка му.
— Добре. Ще плувам.
Делиан разпери ръце и остави бърсалката да падне на палубата. Със същото безразличие той се обърна и се накани да скочи във водата, но помощникът беше твърде бърз; тежката му ръка сграбчи китката на първородния, бойният му нокът се заби в ребрата му и го издърпа грубо към палубата.
— Няма да стане — изръмжа огрилото. — Дължиш още един ден работа, проклета торба с лайна. Какъв си ти, някакъв каинист? Смяташ, че можеш да правиш каквото си искаш?
— Не съм сигурен какво означава каинист — отвърна Делиан. — Но ти трябва да ме пуснеш.
— Зарежи тая работа. Никой шибан елф не може да ме уплаши.
Той изви ръката на Делиан нагоре, причинявайки му болка и едновременно с това опитвайки се да го извади от равновесие. Очакваше съпротива, дори борба и се беше приготвил и за двете — но вместо това слабият, измършавял първороден остана напълно неподвижен на мястото си.
— Ти искаш да ме пуснеш.
Ръката на огрилото се разтвори машинално и бойния му нокът се прибра обратно в юмрука му. Той се взря невярващо в ръката си.
— А стига, бе!
— Търпях те пет дни — заяви хладно Делиан, — защото не намерих по-бърз начин да се придвижа до Анхана. Сега си тръгвам и ти не можеш да ме спреш.
— Как ли пък не — обяви огрилото и протегна ръка, свивайки пръстите си в юмрук така, че да остане да стърчи само бойният му нокът. Във Великия Чамбайген не съществуваше друг закон освен онзи, който екипажите на баржите сами налагаха — и никой нямаше да накаже офицер заради това, че е осакатил или убил някой обикновен моряк. — Ще те изкормя като риба!
Бръчките, които гладът и тежкото пътуване бяха издълбали върху лицето на първородния, изпъкнаха още повече и се превърнаха в признак на възраст — невъзможна възраст, сякаш Делиан бе наблюдавал света в продължение на хилядолетия — и юмрукът на огрилото се отпусна безжизнено до тялото му.
Огрилото изръмжа, устните му се отдръпнаха, оголвайки бивните му, и раменете му се изопнаха назад така, сякаш ръцете му бяха придържани от някаква невидима сила, от която не можеше да се измъкне — но всъщност не беше така. Те просто си висяха свободно, но той не можеше да ги командва. И двете му ръце висяха като мъртви от раменете му.
— Елфско поразяване — промърмори той с нарастваща изненада, която бързо премина в праведен гняв. — Шибано елфско поразяване! Ха, мамка му!
В отговор на виковете на помощника по цялата палуба започнаха да се извръщат глави.
Макар в реката да цареше беззаконие, имаше няколко традиции, които екипажите на баржите спазваха с цената на живота си, и това бе една от тях. За секунди всичките дванайсет огрета зарязаха прътите си; всички товарачи захвърлиха бутилките си и оставиха настрани картите и заровете. Дори миячите на палубата, най-окаяните от цялата речна сган, работеща само срещу храна и превоз, изоставиха ведрата и бърсалките, грабнаха товарните куки и хукнаха към носа на баржата.
Единствената реакция на Делиан бе леко повдигане на перестите му вежди. Най-близкото огре политна напред и се стовари с трясък върху палубата, последвано от второ и трето; те виеха и притискаха с ръце бедрата си, сгърчени в конвулсивни спазми, които ги бяха осакатили така ефективно, както нож, прерязващ сухожилието.
Останалите членове на екипажа забавиха ход, за да заобикалят гърчещите се на палубата огрета; преди да го направят, от палубата изригна висока двайсет фута огнена стена, която им препречи пътя.
— Това е просто Фантазия! — изкрещя огрилото. — Това е шибана елфска магия, тъпаци! Не може да ви нарани наистина!
Очевидно някои от екипажа знаеха, също като помощник-боцмана, че повечето от магийките на Първия народ въздействат единствено върху ума на жертвата; по-смели от другарите си, те се хвърлиха в огъня — и се разбягаха пищящи по палубата към водата с пламнали дрехи, над които се издигаха пушек и пламъци.
Помощникът примигна със здравото си око, изпищя и отново примигна.
— Елфската магия не може да ви нарани наистина — повтори тъпо той.
— Това може и да е вярно — отвърна Делиан, — ако аз наистина бях елф.