Гол, плешив, обгърнат в пламъци, той крачеше по пурпурния килим към входа, оставяйки след себе си пламтящи отпечатъци.
Всички се отдръпваха от пътя му, с изключение на едно от огретата, по-смело или по-глупаво от останалите; то замахна колебливо към него с алебардата си. При първия си досег до пламъците, които се вихреха около Делиан, острието се стопи и се разтече в локва от нажежен до бяло метал в краката му, а дръжката се превърна в червени въглени.
Пламъците, които се отразяваха в очите на присъстващите, придобиха цвета на страх.
— Дойдох да видя Киърандел — каза Делиан. — Нямам време за любезности.
Във въздуха пред него се появи слабо сияние и от нищото изникна една висока фея, сякаш преминала през невидима врата, отворена във въздуха.
По-висока от Делиан и още по-слаба, облечена във вечерна рокля, която блещукаше като изтъкана от диаманти, тя притежаваше грациозността на реещ се ястреб. Платинената ѝ коса бе събрана високо над заострените ѝ уши в сложна прическа, а очите ѝ проблясваха с цвета на парите като сребърни монети, хлътнали в черепа ѝ. Зъбите, които безкръвната ѝ усмивка разкриваше, бяха дълги и остри като игли, а нокътят на пръста, с който го посочи, беше изпилен и лакиран така, че да наподобява стоманен нокът на граблива птица.
— Ти — произнесе тя. — Определено знаеш как да обявиш появата си. Работа ли търсиш?
За миг Делиан просто застина на място, наблюдавайки я през пламъците. След това промълви:
— Киърандел…
— Моля да ме извиниш, каква недосетлива домакиня съм аз — прекъсна го небрежно тя. — Какъв срам; как съм се навлякла. — И само с едно помръдване на раменете роклята ѝ се свлече по слабото ѝ тяло и остана скупчена на килима. Тя я прескочи и абсолютно гола тръгна към него, разпервайки спокойно ръце. — Така по-добре ли е?
Челюстта на Делиан увисна. Зърната ѝ бяха боядисани в същия цвят като очите и изглеждаха също толкова твърди, колкото и метала, който имитираха. В тази секунда на пълно изумление огънят, който го защитаваше, угасна.
Той дори не беше забелязал блещукането на Обвивката на Киърандел и в един противен миг осъзна защо; Киърандел изобщо не беше тук. Той бе видял просто една Фантазия, проектирана от някое безопасно място, вероятно само за неговото съзнание. И докато я гледаше със зяпнала уста, тя бе издигнала отново щита над главите им и го беше отрязала.
Струваше му се, че бе направил голяма грешка.
Още преди да започне да разширява Обвивката си, насочвайки я в друга посока, някой метна тежка мрежа върху главата му; плетеницата бе дебела и масивна, и когато тя се обви около него, образите на Киърандел и нейната рокля се изпариха като изтрити от невидима ръка. Нечий тежък юмрук го запрати към вратата и той не успя дори да изтегли достатъчно от Потока, за да се подсили и да разкъса мрежата — върху нея проблясваха алените пламъци на някаква противодействаща сила, която блокираше всичките му усилия. Едно огре го сграбчи за глезените, събори го на пода и го оплете в мрежата.
След това го метна на гърба си като коте в торба.
— Май като зи напузнал гората зи, не зи проучил какво зтава в града, а, горзки?
3.
Столът беше тежък, много здрав, изработен от твърд клен и завинтен за пода. Веригите на оковите, които свързваха лявата ръка на Делиан с глезена на десния му крак, бяха прекарани през прътите, свързващи краката на стола.
След като измъкна Делиан от мрежестата торба, на огрето му трябваха не повече от пет минути, за да му докаже убедително, че тук той не може да изтегли от Потока достатъчно сила дори за запалването на една свещ; някаква неизвестна особеност на конструкцията на стаята го отрязваше напълно от него, също както плетеницата на онази мрежа. Огрето му го доказа по много прост начин: сви огромните си юмруци и го преби до безсъзнание с бърза безстрастна ефективност. След това му сложи оковите и си тръгна.
Столът беше обърнат към голата сива стена, опръскана с избледнели кафеникави петна — вероятно стара, набързо забърсана кръв. Ако се извиеше неудобно на седалката, Делиан можеше да наблюдава вратата зад гърба си, но потрошеното му тяло бързо се вцепени от болка. Той се отказа с въздишка и се обърна с лице към стената. Стаята беше студена; Делиан усещаше белезниците на китките и глезените си като ледени шушулки и цялото му голо тяло настръхна. Дълго време той само трепереше и се вслушваше в дишането си.