Застанал на края на селото, аз опирам дръжката на извития ми лък в ботуша, огъвам го и му слагам тетивата. От колчана на колана ми изваждам стрела със сребърен накрайник и я поставям в тетивата. Влизам в селото — тихо, като протягаща се в здрача сянка; това е едно от нещата, което правя почти толкова добре, колкото истинските първородни.
Дълбоко в гората, около дънерите на горски великани, се издигат заслони, които разчитат на сянката на извисяващите се над тях дървета да пречи на растежа на храсталаците. Нашите села са открити като самата гора — единствената им защита е умението на първородните да създават Фантазии. Аз притичвам от дърво към дърво, поглъщайки с обонянието си информацията, недостъпна за зрението — нищо, че е хирургически подсилено; в грубите заслони е твърде тъмно.
От всеки прозорец вони на гниеща кръв.
През процепите в ъглите на една порутена колиба се вижда шумна група от черни крила и криви клюнове, които крачат по отъпканата земя. Приближавам се и разширявам Обвивката си, за да перна леко аленото сияние на техните Обвивки. Гарваните се разпръсват, някои разперват тромаво криле, други просто се отдалечават, твърде дебели и претъпкани с храна, за да могат да летят.
Хранили са се от трупа на малък фей, който лежи проснат на земята като захвърлена кукла. Той е много малък, може би шест– или седемгодишен, а ярките цветове на кафтана му още не са избледнели от слънчевите лъчи. Любящите ръце, които са изплели този кафтан и са украсили широкия кожен колан, с който е пристегнат, са направили и дървения меч и малкия лък, които лежат до него.
Прикляквам до трупа, стиснал лъка заедно със стрелата в свободната си лява ръка. Предпазливо извръщам лицето на малкия фей към последните лъчи дневна светлина. В едната му празна очна ябълка, в носа и отворената уста се гърчат личинки, но другото му око се взира в мен от мъртвото лице като опушен опал. Гарваните са изкълвали само част от устните и езика; дори нежната плът под брадичката не е докосната.
Сърцето ми препуска в галоп. Съдейки по големината на личинките, детето е мъртво от поне три дни; досега гарваните би трябвало да са изкълвали лицето му до костта. Вече би трябвало да са стигнали до черния дроб и белите му дробове, освен ако някой по-голям мършояд не ги е прогонил — а това тяло не носи никакви белези от работа на нещо по-голямо от птици. Нещо беше гонило гарваните.
Нещо в това село все още е живо.
Махай се оттам, предава с думи Килани. От четиримата, които чакат извън границите на селото, тя е най-добрият ловец и разбира идеално какво означава трупът на детето. Този фей е бил оставен умишлено на открито: като примамка.
Аз също съм примамка.
Отпускам се на едно коляно на земята и се преструвам, че цялото ми внимание е насочено към огледа на трупа. Някъде зад мен се разнася шумоленето на леки стъпки заедно с приглушено дишане, тежко и дрезгаво.
Подменени, по-бързо! Махай се оттам! Това вече са Л’джанела и Финал, които прибавят към гласа на Килани образите на сенчеста, чудовищна фигура, която се е извисила над рамото си. По-бързо!
Аз се навеждам още малко над детето. Правя го инстинктивно, за да намаля размера на мишената.
Оставете го, предлага Торонел и ни изпраща образ: маймуна с лицето на Делиан, която усърдно се занимава с изключително сложен пъзел: Оставете маймунчето да си играе играта. Понякога знае какво прави.
Моля ви, добри богове, нека това да е един от тези случаи.
Внимателно отмествам тялото на фея, но не откривам нищо, което да прилича на смъртоносна рана. Земята, върху която лежи, е изпотъпкана от гарванови крака и по нея не може да се открият следи. Ръцете на детето са сгърчени в предсмъртна конвулсия и все още са като вкаменени, макар че трупното вкочаняване отдавна е преминало. От отчасти изкълваната му уста е изтекла слюнка и се е просмукала в земята — оставяйки след себе си следа по бузата му, обагрена с кръв. Следата има странен, напукан вид, като изсъхнала сапунена пяна.
Устата ми внезапно пресъхва и усещам ледено пробождане в стомаха. Внимателно се вглеждам в засъхналите петна, сдържайки дъха си и проклинайки сгъстяващия се мрак.
Майко мила!
О, мамка му, мамка му, о, боже. Моля те, нека да греша.
Би могло да е всичко. Би могло. Може би си е напълнил устата със сурови листа от рит например; или може на майтап да е решил да дъвче калъп сапун и да е получил удар.