Гледам я как примигва и угасва.
Избърсвам острието на рапирата, но вместо да я прибера в ножницата ѝ, забивам върха ѝ в едно коренище, което е изпълзяло над земята, и я оставям там да се полюлява леко под лунната светлина. Издърпвам счупената стрела от трупа и постъпвам с нея по същия начин.
Бавно развързвам плетения кожен колан, на който е окачена ножницата ми, и потрепервам. Свалям го от кръста си и го окачам върху дръжката на рапирата ми. Следват ризата и панталонът ми, после чорапите и ботушите. Струпвам ги на купчина между меча ми и счупената стрела. Вдигам лъка ми, който лежи на земята няколко крачки по-нататък; с тържествен жест го поставям върху купчината.
— Какви ги вършиш, да му се не види? — Гласът на Рони звучи дрезгаво — дни са минали от последния път, когато е говорил на глас — и типичното му подигравателно звучене подозрително липсва. — Облечи се, Делиан! Полудя ли?
Той стои зад мен; обръщам се и срещам погледа му. Моят брат: най-добрият ми приятел. Рони се е надвесил над мъртвото дете, отвращение и ужас са изкривили деликатните черти на лицето му и в продължение на цялата мъчителна вечност между два удара на сърцето ми аз мога само да го гледам. Не мога да помръдна, не мога да дишам, не мога да мигам. Погълнат съм изцяло от агонизиращото желание брат ми да се беше родил страхливец.
Страхливец, който никога нямаше да влезе в селото; страхливец, който никога нямаше да напусне Митондион и да се впусне в опасно безполезно пътуване със своя почти луд, опетнен от човешката си кръв брат.
Страхливец, който щеше да остане жив.
Завръщам се в тялото си някак смален, сякаш светът се е свил и аз трябва да намеря начин да се вместя в него.
— Какво си правил тук? Делиан, отговори ми! Какво са ти сторили?
Все още не мога да го осъзная — може би никога няма да успея.
Рони сигурно вече е мъртъв.
Той се приближава до мен, протяга едно пипало от Обвивката си, което променя цвета си в целия спектър, докато той го настройва за ментална хватка. В момента, в който напуска октавата на Сливането, аз издърпвам рапирата си от коренището и се хвърлям към брат ми. Едно от предимствата на смъртния ми произход е силата на тялото ми, с която не може да се мери нито един първороден; когато дръжката на рапирата удря Рони по слепоочието, той рухва на земята като камък.
Надвесвам се над него, останал без дъх от ужасната болка в гърдите ми.
Миг по-късно връщам рапирата на мястото ѝ в коренището, след което коленича до Рони и бързо го събличам. Струпвам дрехите му на купчина върху моите и оставям до тях ботушите му. Гол, бос и невъоръжен, аз обхождам цялото мъртво село, събирайки сила от Потока в един огнен образ, който поддържам в съзнанието ми ясен като в сън; при всяка моя стъпка земята избухва в пламъци.
При първия намек за пушек приятелите ни вдигат тревога от гората, използвайки гласовете си, след като не откриват отговори в Сливането. Изпращам им мислено само една дума: Търпение!
Обръщам се към центъра на селото, а огънят ме следва по петите като вярно кученце. Когато стигам до коренището, вдигам брат ми на ръце и поглеждам към безразличните звезди.
Смъртта на целия ми народ танцува в огнения кръг, който ме е обгърнал. Заклевам се — Т’наларан, Дух на живота, чуваш ли ме? — заклевам се, че няма да позволя на тази смърт да премине през мен.
С един безмълвен зов привличам пречистващия огън към нас; ярки като слънце, пламъците препускат светкавично по горския килим. Към луната се издига отровна димна гъба; тя израства от самодивския кръг от въглени, които тлеят като безброй очи в обграждащата ни тъмнина.
Стоя в средата му, понесъл Рони на ръце; и двамата дишаме тежко в наситения с пушек въздух. Платинената му коса се превръща във вонящи въглени; плътта му е покрита с фина сивкава пепел, останки от обгорелия му епидермис. Предполагам, че аз изглеждам още по-ужасно.
— Така — мърморя аз, а гласът ми е слаб и безцветен като пепелта в сърцето ми, — сега трябва само да измисля някоя добра лъжа за пред останалите и може би всичко ще бъде наред.
9.
Връзката се прекъсна в експлозия от бял огън, причинена от кожената пръчка на Чако.
— Какво правиш? — изръмжа самката огрило, вдигайки плетената сопа за нов удар. — Шибан кучи син, ще те пребия до смърт! Какво ѝ направи?