Киърандел лежеше на пода в краката му, лицето ѝ беше бяло като посипано с пепел. Пръчката изсвистя във въздуха и отново се стовари върху черепа му; кръвта оплиска изцапаната с кафяви петна стена и в стаята притъмня.
Цялото прехвърляне бе продължило за времето, необходимо на огрило да вдигне пръчката си.
Делиан се опита да защити главата си с ръце, но не успя да ги помръдне, не можеше дори да държи главата си изправена.
— Ако я нараниш, шибан…
— Чако — обади се Киърандел от пода със слаб и треперещ глас, който се оказа достатъчно силен, за да спаси живота му. — Недей. Не го удряй. Помогни ми да се изправя.
Грубите черти на огрилото се изкривиха в карикатура на недоумение, но тя свали пръчката и отиде до Киърандел, протягайки люспестата си ръка, за да помогне на господарката си да се изправи. За миг Киърандел се облегна тежко върху нея и разтри очите си.
— Донеси ключовете и му свали оковите.
— Киър, ти не си добре…
— Направи го, по дяволите! — сопна ѝ се феята; Чако не можеше да понесе недоволството ѝ. Тя излезе, хвърляйки убийствен поглед към Делиан.
Вратата се затвори зад гърба ѝ.
Лишена от подкрепата на огрилото, Киърандел се олюля. Тя отново докосна лицето си, сякаш проверяваше дали няма треска, и се отпусна на колене до Делиан, забравила за разкошната си рокля.
Тя положи длани в скута му в древната клетва за вярност.
— Аз… не мога да повярвам… Делиан, аз…
— Всичко е наред, Киър — рече нежно той. — Знам, че не е лесно. На мен самия ми трябваха две седмици, за да свикна с тази мисъл, и въпреки това все още ми се иска да закрещя и да не спирам.
Тя наведе очи, прекланяйки дългия си грациозен врат пред него.
— Аз съм ваша, принце мой. Какво искате да сторя?
Делиан си пое дълбоко дъх и си позволи да почувства надежда, че те двамата все ще успеят да спасят някого.
— Първо — изрече бавно той — трябва да си хванем един актир.
Пет
И всеки имаше своята роля: уродливият рицар защитаваше богинята по съвместителство; богинята по съвместителство служеше на земята; дяконите на прахта и пепелта засищаха глада на своя господар.
Тъмният ангел започна война.
Той отговори на призива на уродливия рицар; използва богинята по съвместителство, за да наложи волята си; обяви бога на прахта и пепелта за свой враг.
И в този ден тъмният ангел разчупи оковите си и излезе на бойното поле.
1.
Хари седеше неподвижно в неудобното си кресло, забравил за болката в гърба, и затаил дъх, слушаше напрегнато.
Този глас му беше познат.
Той не разпозна странно изглеждащия фей, но все още беше запазил професионалния си слух за гласове. Този глас раздвижваше стари спомени, полупогребани през изминалите години. Той се облегна назад в креслото си и затвори очи, откъсвайки се от непознатото лице и съсредоточавайки се върху познатия глас.
— … но това е нещо, което не знаете. Поне се надявам, че не го знаете. В името на всички богове се моля, че дори чудовищата, които ръководят Студията, не са толкова зли, че да ни натресат умишлено ХРВП…
ХРВП? В Отвъдие? Той подскочи с широко отворени очи и се вторачи в екрана. Не можеше да си поеме дъх.
— Нали си спомняте, че ХРВП някога едва не унищожи цивилизацията въпреки ваксините, карантините и най-напредналата медицинска технология, създавана някога на Земята.
— Нали си спомняте, че тук, в Отвъдие, основният метод на изцеляване се извършва чрез докосване.
— Не се поддавайте на Слепия бог. Алчността на най-лошите от вас не бива да надделява над съвестта на най-добрите от вас. Борете се.
— Вие сте единствената ни надежда.
— Животът ни е във ваши ръце.
— Спасете ни.
Хари забрави за гласа; в главата му бушуваше торнадо, чийто безшумен вопъл заглушаваше всички мисли освен безсилния шепот: ХРВП.
Сигурно беше грешка. Нещастен случай. Или беше чул погрешно — сигурно беше това. В един лишен от технологии свят ХРВП беше съвършеното оръжие. Вирусът можеше да унищожи всички топлокръвни същества на планетата.
Освен нас, помисли си Хари.
ХРВП беше унищожен на Земята след карантина и ваксиниране преди повече от петдесет години. Последното избухване на болестта беше наблюдавано някъде в Индонезия, когато пазен в имунологична лаборатория щам на вируса се беше измъкнал на свобода. Някой беше пуснал слух за съществуването на щама в местната преса, което предизвика бунт, по време на който лабораторията се беше оказала разрушена и изпепелена от пожар — но не достатъчно грижливо.