Смяташе се, че ХРВП е недоразработено биологично оръжие, измъкнало се от нечия частна лаборатория; именно поради подобни опасни разработки бяха насочени технозаконите, комплект от условно свързани помежду си междукорпоративни договорености.
Социалната полиция следеше за спазването на кастовите закони; нарушаването им се смяташе на първо място за доказателство за заразяване с ХРВП. Минималното наказание беше карантина в строга изолация; много често нарушителите биваха екзекутирани незабавно.
С течение на годините наказанието за нарушаване на кастовите закони се смекчи, но пък сферата на дейност на Социалната полиция се разшири и сега включваше поддържане на социалния ред в най-широк смисъл — от следенето за спазването на технозаконите до контролирането на междукорпоративните контакти. С по-дребните престъпления, като грабежи, нападения и убийства, се занимаваха страдащите от липса на персонал, зле платени и претоварени с работа служители на криминалната полиция.
Хари не беше чак толкова наивен, че да си мечтае за връщане на добрите стари времена отпреди ХРВП; благодарение на полуобразованието, получено под ръководството на Дънкан, той разбираше по-добре от повечето си съвременници, че трескавото преобразяване на обществото по време на Чумавите години е само ускорено продължение на тенденции, развивали се в течение на векове.
В Отвъдие нямаше да бъде същото.
Нали си спомняте — беше казал елфът, — че тук, в Отвъдие, основният метод на изцеляване се извършва чрез докосване.
Тук вече не ставаше въпрос за многовековните традиции — тях просто нямаше да има кой да ги продължи. Ако ХРВП може да зарази първородните, вероятно ще може да убива и каменарите, и дървесните духове, и огрило; а като се имаше предвид способността на вируса да мутира и да се адаптира към новите гостоприемници, Отвъдие го очакваше апокалипсис от типа на масовото измиране през кредата на Земята. След двайсет години в Отвъдие може би нямаше да остане нито едно живо топлокръвно животно, а ефектът на доминото върху екосистемите щеше да помете влечугите, насекомите, растенията…
Тази перспектива изкара въздуха от дробовете на Хари така, сякаш върху гърдите му е рухнала скала. Нямаше да има повече кавалеристи с проблясващи под слънчевата светлина брони, нямаше да има магьосници, жизнерадостни кръчмари и щърби прислужници, нямаше да има първородни, каменари, дървесни духове, грифони, тролове, нито пък шамани от Кориш, предизвикващи пясъчни смерчове в пустинята Грипен; нямаше да ги има клановете огрило, които да грабят околностите на Бодекенската пустош; нямаше да ги има вече самотните ридания на сенияне, молещи се по здрач при Седемте извора, нямаше да ги има бандите в Лабиринта… И безчислените създания, вече измрели на Земята, но запазили се в просторите на Отвъдие, също щяха да загинат: игривите видри в пенливите потоци, вълците, преследващи лосове по платата, и китовете, пеещи песни едни на други през цели океани, и кондорите, носещи се над планинските минерални извори, и покашлянето на дебнещата плячката пума…
Това не може да се случва.
Искаше му се да се изправи и да нададе вой.
Внезапно осъзна как се чувства Тан’елкот: той се задушаваше. Давеше се смъртоносно. Самата Земя беше заседнала в гърлото му и не му позволяваше да диша. Отвъдие беше единственото място, където е бил щастлив. Отвъдие беше свобода. Отвъдие беше живот.
Беше негов дом.
Това сигурно беше някаква грешка.
Вицекралят Гарете беше безмилостен кучи син, но не беше чудовище…
Хари си спомни нещо, което Дънкан някога му беше прочел в двестагодишна книга за историята на Запада; за това как европейските колонисти преднамерено бяха заразили коренните жители на Американския континент със смъртоносна болест, наречена вариола.
Чудовищата, които ръководят Студията, беше казал елфът.
Аз съм едно от чудовищата, за които говореше той.
— Копелета — изръмжа Хари през зъби. — Шибани копелета…
— Администратор? Извинете?
Той се наведе до микрофона до екрана.
— Сигурни ли сте, че той не е Актьор?
Сега Актьорите могат да говорят в Отвъдие, ако решат; могат и да си признаят, че са Актьори. Кръстоносният поход на Тоа Сител, предприет след края на „Заради любовта на Палас Рил“, за да избави Империята от Актьорите, беше превърнало блокировките на Студията — които някога бяха предпазвали Актьорите да се издават и да издават колегите си — в средство за разобличаването им. Тоа Сител беше открил, че Актьорите могат да бъдат разобличени със сигурност по това, което не са способни да произнесат; Студията беше отговорила с постепенно премахване на блокировките. Сега в Отвъдие не беше останал нито един Актьор с блокировки.