— Здрасти — каза гласът от записа. — Аз съм Джед Клиърлейк, това е личният ми сайт за връзка. Можете да оставите съобщение, като натиснете бутона „Отговор“, или да натиснете радиобутона по-долу.
Хари натисна бутона и каза:
— Аудио-видео в реално време. Команден код Каин е тук.
Прозорецът стана черен и по него се плъзнаха бели букви:
ПРЕДСТАВЕТЕ ОБРАЗЕЦ ОТ ГЛАСА.
— Онзи, който живее от меча си, ще умре от ножа ми — каза Хари тихо. — Ако искаш, смятай го за пророчество.
ПОТВЪРДЕНО.
Изображението, което се появи в прозореца, беше зърнесто, с резолюцията 1024x780 на палмпад, но усмивката на Клиърлейк беше изящна както винаги.
— Да, Хари, какво става? Имам среща.
— Имам нещо горещо за теб, Джед. История от гледната точка на един от моите Актьори в ССП.
— И какво, твърде горещо е, за да ми го изпратиш на сайта? О, стига, Хари, има толкова много часове в денонощието, а в момента съм с реклама за седемцифрена сума…
— Това не е нещо, което мога да оставя да лежи в кошчето със съобщенията ти. Ще го заредя направо в палмпада ти. Не го пропускай, Джед. Когато го видиш, веднага ще разбереш.
— Господи, Хари, не ме ли чуваш какво ти говоря?
— А ти не чу ли мен? Ако не бях аз, все още щеше да работиш като шибан кореспондент за Анхана при оня задник Андърууд. Какво стана с онова „Бог да ви благослови, Администратор Майкълсън, на вас дължа кариерата си“, проклета невестулко? Искаш да не получиш нищо повече от Студията, докато си жив, така ли?
Клиърлейк изглеждаше така, сякаш го е връхлетял внезапен пристъп на главоболие.
— Колко е дълго?
— Най-много пет минути. Няма да съжаляваш.
— Надявам се да си прав.
Хари избра файла от паметта на терминала и я премести върху прозореца с физиономията на Клиърлейк. Файлът започна да се зарежда, появи се и индикатор, показващ прехвърлените до момента проценти.
Когато той достигна до седем процента, застина.
Хари се намръщи.
— Какво става, по дяволите?
— Хари, каква е тази гадост? Някакъв забавен плешив елф дърдори нещо като маймуна, това ли е горещата ти история?
— Почакай секунда — промърмори Хари, опитвайки се отново да прехвърли файла. Но на екрана се отвори диалогов прозорец.
ИЗБРАНИЯТ ФАЙЛ СЪДЪРЖА МАТЕРИАЛИ, КЛАСИФИЦИРАНИ С КОД ЧЕРВЕНО. РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛИ С КОД ЧЕРВЕНО Е УГЛАВНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, РАВНОСИЛНО НА КОРПОРАТИВЕН ШПИОНАЖ. НАКАЗАНИЕТО Е ДО ДЕСЕТ ГОДИНИ ЗАТВОР, ГЛОБА ДО ДЕСЕТ МИЛИОНА МАРКИ ИЛИ ПОСТОЯННО ПОНИЖЕНИЕ ДО РАБОТНИК. НАТИСНЕТЕ „ОК“ ЗА ПОТВЪРЖДЕНИЕ.
Хари премести курсора върху „ОК“ и натисна.
Отвори се още един индикатор със заглавие: ИЗТРИВАНЕ НА ФАЙЛОВЕТЕ С ЧЕРВЕН КОД. Той започна да се запълва бързо. Всичко приключи още преди Хари да се опита да запази файловете под други имена.
— Джед? — каза той мрачно. — Ще ти се обадя пак по този повод.
Прекъсна връзката и прозорецът стана черен. За един дълъг миг поседя абсолютно безмълвно, размишлявайки усилено. Сигурно някоя мрежова контролна програма беше свършила това; не е трудно да се напише подобна програма, която да се задейства при споменаване на определени думи или изрази в мрежата — тази технология беше на възраст почти двеста години. Конкретната програма вероятно беше настроена да търси споменаването на ХРВП във връзка с Отвъдие. Следователно някой е знаел, че това ще се случи.
Лесно можеше да се предположи кой е той.
Хари осъзна, че е затънал много надълбоко.
Веднага се обади на охраната.
— Майкълсън е. Пратете двама със снаряжение против размирици на вратата на апаратната в „Кавеа“. Не, нека да са двама от специалните. Двама от специалните в пълно снаряжение. Никой да не влиза там, докато не дойда.
— Слушам!
Хари набра нов код. На екрана се появи изображение на лицето на Тан’елкот.
— Сега съм зает — каза изображението. — Оставете съобщение.
Хари въведе извънредния си код.
— Тан’елкот, обади се — каза той. — Обади се, по дяволите! Само един въпрос, става ли?
Записът отстъпи място на изображение в реално време. Тан’елкот го гледаше намръщено.
— Имам занятия — каза той сприхаво. — Точно ти определи по това време да се провежда семинарът ми, Каин. Много добре знаеш, че не трябва да ме прекъсваш.