— Тъй вярно.
Докато минаваше между тях, той отново потръпна.
Двамата техници в апаратната се вторачиха в него като подплашени кутрета, чудейки се дали не са загазили; при влизането му се изправиха, запазвайки почтително мълчание.
Хари им кимна. Погледна замислено през стъклото, което ги отделяше от „Кавеа“; при вида на хилядата пусти кресла на директни зрители стомахът му се сви. Мамка му, по време на Каин залата се разпродаваше цялата при всяко Приключение в продължение на десет години, а сега десет Актьори заедно не можеха да привлекат повече от четири хиляди зрители в главната зала на клона на Студията в Сан Франциско. И бог знае колко от частните кабини на горните редове бяха празни.
Той тръсна глава. Точно в момента тези неща нямаха значение.
Пробяга с поглед по редиците монитори и намери гледната точка на Роси. Шоуто продължаваше: сега всеки път, когато Актьорът погледнеше към някой труп, над него се появяваха призрачни сцени от живота на мъртвеца. Полупрозрачни майки люлееха едва забележими бебета; мъгливи деца тичаха, смееха се и се замеряха с ябълки; изтъкани от дим и паяжина младежи свиреха тъжни любовни песни, съчиняваха стихове и се уединяваха заедно с любимите си сред изсъхналите, умиращи дървета.
И през всяка от сенките, като през полуразтопено стъкло, се виждаше раздутият, изкъпван от враните, почернял от гной труп — крайният резултат от всяка светла усмивка и майчина целувка.
— Вече сте се досетили, че виждате пред себе си Фантазия — това, което хората наричат „илюзия“. Ще се намерят такива, които да ви кажат, че Фантазията е нещо срещуположно на реалността, че е вид лъжа, че това, което сте видели, е невъзможно, че е лъжа само защото е Фантазия. Казвам ви, че не е така.
— Това е велик дар на нашия народ — да показваме въплътени мислите си пред очите на другите. Фантазията е инструмент и както всеки инструмент може да се използва за добри и лоши цели. В добри ръце Фантазията изобразява истини, които не могат да бъдат показани по друг начин.
— Това е Фантазия, с която ви призовавам да се борите. Това е Фантазия за Слепия бог.
Хари се намръщи и замислено изсъска през зъби. Хансен за втори път споменаваше за този сляп бог — или беше Сляп бог? Някога беше чул нещо такова или го беше прочел някъде… В някоя от книгите на баща си? Може би. При първи удобен случай трябваше да попита Дънкан за това — той можеше и да си спомни.
Хари кимна към екрана.
— Пригответе се да го изтеглите. По моя команда.
— Да го изтеглим?… — Техниците се намръщиха разтревожено. — Защо? Той дори няма публика.
— Просто го направете, техник. Това е заповед.
— Администратор, не можем да го направим пред местния. Това е открито прехвърляне — Правилото на Колбърг…
— Майната му на Правилото на Колбърг — каза Хари натъртено. Спомни си едно от наставленията на Дънкан: „Всяка власт, независимо дали политическа, или не, по своята същност е прикритие за грубата сила — и понякога се налага да се напомня за това на хората.“ — Давам ви избор. Или ще го изтеглите по моя пряка заповед, или…
— Но правилото…
— Или — прекъсна го Хари — ще го изтеглите, защото специалните отвън ще насочат силовите си пушки към главите ви. Някакви въпроси?
Техникът го погледна накриво като дете, подплашено от юмрука на баща му.
— Не, сър — каза той и се обърна обратно към пулта.
Хари се обърна към другия.
— А ти?
— Аз? Аз, аз не съм казал нищо. Сър.
— Значи, чудесно.
Той погледна изразително в очите техника, който също се обърна към пулта си.
Елфът отново се появи в полезрението на Роси.
— И в края на краищата поне аз не съм Фантазия.
Той се протегна към лицето на Роси, така че дланта му се скри извън полезрението на Актьора.
— Аз съм истински. Почувствай докосването ми. Аз съм тук. В името на всичко, което нашите народи смятат за свято, ви моля за помощ.
Хари го слушаше само с половин ухо; докато гласът на елфа заглушаваше всякакви дребни шумове, той натисна клавиша на един от двата гравьора, записващи Приключението на Роси, и когато кубът изскочи, го скри в дланта си и моментално го замени с празен куб от рафта по-долу.
Зъбите му се показаха в онази особена усмивка, която не беше правил от седем години.
— Знаете ли какво? — каза той. — Май сте прави за откритото прехвърляне.
Техниците се спогледаха скришом, боейки се да не ги хване, че са изпуснали от поглед екраните си.