Умиат, Аляска
22 юни 1985 г, събота
Скъпа моя,
Нарекох нашия физик Нелсън гениален луд, но той съвсем, не е такъв и вече нямам никакви съмнения, че и той търси аномалията. Забавянето във Феърбанкс е било режисирано от него. Можеш ли да си представиш — знаел е, че останалите от екипа не биха се съгласили да чакат, освен ако не го налага някаква неотстранима пречка, например липсата на транспорт, затова пратил нареждане да отменят поръчката за превоз. Аз го открих съвсем случайно и тъкмо смятах да му поискам обяснение, когато го чух да говори по радиостанцията с някого и да му описва аномалията. Представи си, само дето не знаеше къде се намира! По-късно го почерпих чашка-две и започнах да се правя пред него на глуповат войник, стар арктически вълк, но толкова далеч от науката, колкото небето от земята. Настъпих го по мазола — тръгнах да му разправям, че науката нищо не може да обясни, например за Йети, и все в тоя дух. Наблюдавах го внимателно, после му подметнах за аномалията — че уж имало някаква стара ескимоска легенда за врата към света на духовете. Невидима врата някъде около Лукаут Ридж, накъдето сме се запътили. И знаеш ли, той като че се вцепени. Веднага разбра за какво говоря. Аз си дадох вид, че не забелязвам, и продължих да бъбря за магии, разказах му една история за леопарди в Заир. Надявам се, че ме е взел за тъпа суеверна фуражка. Но вече съм сигурен, Илейн, той също я търси. Въпросът е дали да му кажа, или да си мълча. Трябва да разбера най-напред каква игра играе. Обичам ви.
Колвил Бар,
Аляска, 24 юни 1985 г.
Скъпа моя,
Известно време няма да имам възможност да ти пиша. Това е последният град, преди да започнем изкачването на Брукс Рейндж. Археолозите нямат търпение да стигнат дотам. Един от тях е убеден, че ще намери доказателства за ранни човешки селища, no-стари, отколкото някой може да си представи. Попитах го колко по-стари и на какво се дължи тази убеденост. Той ми разказа за някакъв резбован зъб от нарвал, който открил при предишната експедиция. Бил на невъобразима възраст, далеч по-стар, отколкото се смятало за възможно. Отново аномално явление. Няма ли да е странно, ако те са дошли от някакъв друг свят през моята аномалия? Физикът Нелсън, който сега ми е пръв приятел, напоследък ме изпробва — постоянно ми прави намеци, че знае, че аз знам, че знае, и така нататък. А аз се правя на майор Пари — надежден човек, но малко ограничен. Вече ми е ясно — може да е със солидна академична подготовка, но го финансира Министерството на отбраната. Знам кодовете им, пък и така наречените му метеорологични балони се оказаха нещо съвсем, друго. Погледнах в сандъците — противорадиационна екипировка, ако изобщо разбирам нещо от тези работи! Та, много ми е съмнителен. Засега се придържам към първоначалния си план — ще отведа археолозите до мястото на разкопките и ще тръгна сам да търся аномалията. Ако случайно се натъкна на Нелсън около Лукаут Ридж, ще импровизирам.
Няколко часа no-късно. Имах голям късмет. Запознах се с приятеля на Джейк Питърсън, ескимоса Мат Кигалик. Джейк ми беше казал къде да го търся, но не се надявах да го намеря там. От него разбрах, че Съветите също търсели аномалията. В началото на годината се бил натъкнал в планината на някакъв човек и няколко дни тайно го наблюдавал. Оказал се прав — човекът бил руски шпионин. Повече нищо не ми каза. Останах с впечатлението, че му е видял сметката. Той обаче ми описа аномалията. Била нещо като пролука, прозорец във въздуха. Гледаш през него и виждаш друг свят. Не било лесно да го забележиш обаче, защото оттатък било съвсем същото като тук — скали, мъх и така нататък. Намирал се на северния бряг на малък поток, на петдесетина стъпки в западна посока от висока скала, която имала формата на седяща мечка. Координатите, които ми даде Джейк, не били съвсем верни — не 11, a 12′N.
Пожелай ми късмет, скъпа. Ще ти донеса трофей от света на духовете. Целуни от мен нашето момченце.
Уил усети, че главата му се върти.
Баща му описваше точно същото, което самият той беше открил под габърите. И той беше намерил прозорец — дори използваше същата дума! Значи Уил беше на верен път! А онзи мъж искаше да разбере… Значи беше опасно.