— И как е станало това?
— Той имаше някаква сложна теория. Главното е, че всички доказателства сега са погребани под леда, но той твърдеше, че имал фотограми на някакви много особени скални образувания…
— Ха, и това е всичко? — възкликна директорът.
— Аз не го защитавам, само ви предавам какво съм чул.
— От колко време познавате Груман, господа? — попита Лий Скорзби.
— Чакайте да помисля — присви очи директорът. — Запознах се с него преди около седем години.
— Но година или две преди това си беше спечелил име с една статия за промените в магнитното поле — обади се един от учените. — Никой обаче не знае откъде идва. Искам да кажа, че никой не го познава от студентските му години, нито е виждал негови работи преди това…
Поговориха така още известно време, като си припомняха разни случки и изказваха предположения какво може да е станало с Груман, но повечето мислеха, че сигурно е мъртъв. Полякът тръгна да прави кафе и Хестър се възползва от прекъсването, за да прошепне на Лий:
— Наблюдавай внимателно скрелинга.
Той почти не се беше обадил по време на разговора. Лий си мислеше, че може да е мълчалив по природа, но съветът на Хестър го накара да се вгледа по-внимателно в мъжа. Демонът му, снежна сова, го гледаше втренчено с пламтящите си оранжеви очи. Е, всички сови гледаха така, но Хестър май беше права — у демона се долавяха враждебност и недоверие, които лицето на човека напълно скриваха.
Едва тогава Лий забеляза нещо, което му беше убегнало — скрелингът носеше пръстен със символа на Църквата. И внезапно проумя на какво се дължи мълчанието на този човек. Беше чул, че във всяко учреждение за философски изследвания в екипа е включен и представител на Магистратурата, който трябваше да играе ролята на цензор и да пресича всяка еретична идея, зародила се в главите на изследователите.
Лий си спомни нещо, което беше чул от Лира, и не можа да устои на изкушението.
— Господа — каза той, — знае ли случайно някой от вас дали Груман не се е занимавал с въпроса за Праха?
В претъпканата стая внезапно се възцари гробна тишина. Вниманието на всички се насочи към скрелинга, макар никой да не погледна направо към него. Лий знаеше, че Хестър ще остане невъзмутима, с прибрани уши и притворени очи, затова си придаде най-невинно изражение и огледа събеседниците си, а когато погледът му се спря върху скрелинга, попита:
— Моля да ме извините, но да не би да казах нещо непозволено?
— Къде сте чули да се говори за това, господин Скорзби? — отвърна с въпрос скрелингът.
— Преди известно време превозвах през морето един пътник изрече все така невинно Лий. — Не знам за какво става дума, но оставам с впечатлението, че доктор Груман може би се занимава точно с това. Разбрах, че са някакви изследвания, свързани с небесните явления като Северното сияние. Това ме озадачи, защото аз съм въздухоплавател и познавам доста добре небето, а на такова нещо никога не съм попадал. Какво всъщност е то?
— Както сам казахте, небесно явление — отговори скрелингът. И от практическа гледна точка е без значение.
Не след дълго Лий реши да си тръгва — нищо повече нямаше да научи, само щеше да кара Умак да го чака. Той се сбогува с астрономите в обгърнатата им в мъгла обсерватория и тръгна надолу по пътеката, като следваше демона си, чийто поглед беше по-стър.
Бяха вървели няколко минути, когато нещо се стрелна край него в мъглата и се хвърли към Хестър. Беше демонът на скрелинга.
Хестър беше усетила приближаването му и сега се сниши. Ноктите на совата не успяха да я сграбчат. Тя обаче също имаше остри нокти и умееше да се бие. Макар и малка, беше жилава и храбра. Лий знаеше, че и скрелингът трябва да е някъде наблизо, и се хвана за револвера.
В този миг над рамото му изсвистя стрела.
Изстрелът му прокънтя почти в същия миг. Скрелингът се строполи със стон, когато куршумът с глух звук потъна в плътта му. Демонът му се спусна безмълвно към него и тромаво се повали на снега, като се опитваше да прибере крилата си.
Лий Скорзби опря пистолета в главата на мъжа.
— Проклет глупак! — процеди през зъби. — За какво ти беше да го правиш? Не виждаш ли, че всички се печем на един и същи огън?
— Вече е много късно — промълви скрелингът.
— За какво?
— Да ме спреш. Пратих съобщение с пощенски гълъб. Магистратурата ще научи, че се ровиш в това, и за Груман също…
— Какво за Груман?
— Че някой го търси. Това потвърждава догадките ни, И други знаят за Праха. Ти си враг на Църквата, Лий Скорзби. По плодовете им ще ги познаете… От въпросите им ще разберете за змията, която гложди сърцата им…