Крещеше мъжът, който яздеше най-отпред. Той посочи към дърветата и вещиците видяха как над тревата се залюля поток от безплътни сенки, които плъзнаха към хората. Към плячката.
Хората се разбягаха. Серафина потресена видя как ездачът в челото на колоната обърна коня и побегна в галоп, без дори да се опита да помогне на другарите си. Вторият конник последва примера му и също се отдалечи в галоп, но в друга посока.
— Летете ниско и гледайте, сестри — нареди Серафина на спътниците си. — Но не се намесвайте без моя заповед.
Сега те забелязаха, че в групата имаше и деца. Някои се возеха в каруците, други вървяха пеша до тях. Беше ясно, че децата не виждат Привиденията, които също не се интересуваха от тях, а се насочваха към възрастните. В една каруца, седеше възрастна жена с две малки деца в скута. Рута Скади беше възмутена от малодушието й — жената се опитваше да се скрие зад тях и ги тикаше пред себе си, сякаш ги предлагаше на приближаващото се Привидение, за да спаси собствения си живот.
Малчуганите се изтръгнаха от ръцете й и скочиха от каруцата. Другите деца се лутаха безпомощно наоколо или стояха скупчени на малки групички и плачеха, докато Привиденията нападаха възрастните. Старицата скоро беше обгърната от прозрачна шаваща мъгла и Рута Скади усети, че й се повдига — беше станала свидетел на някакъв отвратителен, невидим процес на хранене. Същата съдба сполетя и останалите възрастни в групата, освен двамата избягали ездачи.
Изумена и ужасена, Серафина Пекала се спусна още по-ниско. Един баща с детето си се опитваше да премине реката, но беше застигнат от Привидение. Детето се беше вкопчило в раменете му и пищеше. Мъжът забави крачка и сега стоеше до кръста във водата, безпомощен и вцепенен.
Какво ставаше? Серафина беше чувала от пътешественици в собствения си свят легенди за вампири и сега си ги припомни, докато гледаше ужасена как Привидението лакомо поглъща нещо — какво беше то? Душата на човека, неговия демон? Защото в този свят демоните очевидно бяха вътре в хората. Ръцете на мъжа се отпуснаха и детето падна във водата зад него. То се вкопчи отчаяно в ръката му, като пищеше и се опитваше да си поеме дъх, но бащата само обърна глава към него и с ужасяващо безразличие гледаше как малкият му син се дави.
Серафина не издържа. Тя се спусна стремително надолу и издърпа детето от водата. В този миг чу гласа на Рута Скади:
— Внимавай, сестро! Зад теб…
За секунда Серафина усети как сърцето й спира от нечие ледено докосване, протегна ръка и се вкопчи в Рута Скади, която я издърпа нагоре, по-далеч от опасността. Детето пищеше и се вкопчваше в нея с острите си пръстчета. Под тях Привидението се стелеше като мъгла над водата, търсейки изгубената си плячка, Рута Скади му прати една стрела, но нищо не се промени.
Серафина остави детето на брега и отново се издигна във въздуха. Вече беше разбрала, че Привиденията не са заплаха за него. Групата пътници беше спряла задълго — конете хрупаха трева или тръскаха глави, за да прогонят мухите, децата се притискаха едно в друго и плачеха, а възрастните до един бяха замрели, макар и с отворени очи. Някои още стояха прави, други бяха седнали, но в неподвижността им имаше нещо зловещо. Когато Привиденията се наситиха и отплаваха, Серафина се спусна на земята пред една от пътничките, седнала на тревата. Беше яка, здрава жена с червени бузи и лъскава руса коса.
— Жено! — повика я Серафина, но отговор не последва. — Чуваш ли ме? Можеш ли да ме видиш?
Тя сграбчи рамото й и я разтърси. С неимоверно усилие жената вдигна поглед, но едва ли я видя. Очите й бяха празни, а когато Серафина я ущипа по ръката, просто погледна бавно надолу и пак изпадна във вцепенение.
Другите вещици обикаляха между разпръснатите каруци и търсеха жертвите. В това време децата се събраха на едно хълмче недалеч, като ги поглеждаха боязливо и си шушукаха нещо.
— Конникът гледа насам — съобщи една от вещиците. Тя вдигна ръка и посочи към мястото, където пътят минаваше през тясна клисура между хълмовете. Избягалият ездач беше спрял коня и се взираше назад с ръка над очите.