Йоаким Лоренц се взираше в огъня и на лицето му беше изписано всичко друго, но не и надежда. Слабите отблясъци озаряваха изсечените му черти, върху които лежеше печатът на безкрайна печал.
— Казахте, че ангелите летели към полюса — обади се Рута Скади. — Имате ли представа защо? Да не би там да са небесните селения?
— Не мога да кажа. Не съм достатъчно учен, както сигурно сте забелязали. Но разправят, че северът на нашия свят бил обител, на духовете, Щом ангелите се събират, значи пътят им води нататък, а ако смятат да нанесат удар по света на духовете, сигурно там ще построят крепостта си.
Той вдигна очи нагоре и вещиците проследиха погледа му. Звездите в този свят бяха същите като техните — Млечният път сияеше на небосвода, осеян със звезден прашец, почти толкова светъл, колкото самата луна…
— Чували ли сте някога за Праха, господине? — попита Серафина Пекала.
— Прах ли? Сигурно влагате някакъв друг смисъл в думата. Нали не става дума за праха по пътищата? Не, никога не съм чувал. Вижте! Отряд ангели…
Той посочи към съзвездието Змиеносец. И наистина, нещо минаваше през него, група едва забележими светещи създания. Те не плаваха във въздуха, а летяха с мощните отмерени движения на лебеди.
Рута Скади се изправи.
— Сестро, време е да се разделим — обърна се тя към Серафина Пекала, — Отивам да поговоря с тези ангели каквито и да са те, Ако отиват при лорд Азриел, ще тръгна с тях. Ако не, ще продължа да го търся сама. Благодаря за компанията и всичко хубаво!
Двете се целунаха, после Рута Скади възседна боровата клонка и се издигна във въздуха. Демонът й Серджи, едър синигер, полетя заедно с нея.
— Високо ли ще летим? — попита той.
— До онези светещи силуети в Змиеносеца — отвърна тя. — Доста са бързи, Серджи! Хайде да ги настигнем!
Двамата с демона се понесоха стремително нагоре, по-бързи от искрите на огъня, а вятърът свистеше в игличките на бора и развяваше черните й коси. Тя не се обърна да погледне към малкия огън сред необятния мрак, към спящите деца и вещиците, които ги пазеха. Тази част от пътя й беше приключила, а и сияещите създания пред нея бяха все така миниатюрни и ако ги изпуснеше от поглед, можеха лесно да се стопят сред звездния прах.
Постепенно тя се приближи до ангелите и започна да ги различава по-ясно.
Сиянието им не приличаше на огън, а на отразена слънчева светлина. Наподобяваха хора, но с крила и много по-високи. Бяха голи и се виждаше, че са трима мъже и две жени. Крилата, им растяха от лопатките, а гърбовете и гърдите им имаха прекрасно развити мускули. Рута Скали летя подире им известно време, като ги наблюдаваше и преценяваше дали ще може да се бие с тях, ако се наложи. Те не носеха оръжие, но бяха мощни и бързи и лесно щяха да я догонят, ако започнеше преследване.