— Е де, е де — той й подаде още едно розово хапче. — Вземи още едно. Та ти си ми храбро момиче, Татяна, я се стегни. Чудо голямо, бандюгите я нападнали. Че то и в Съюза се случва, и то често, ще ти кажа под секрет. Според една свръхсекретна статистика ние сме световни шампиони по немотивирана престъпност. Всичко ще се оправи, бейби.
След няколко минути вече се качваха със скоростния асансьор към върха на подострения молив.
Напомнящият барака едностаен, но огромен апартамент на Лучников беше замислен като чудо на плейбойския интериор: множество неочаквани стълбища, подиуми, някакви килери, люлеещи се кревати, огнища; ваната, естествено, беше окачена под покрива. Таня си хареса една бърлога между издатините на две стени, зад завеси от тигрови кожи. Пред нея беше стъкленият скат на покрива, зад който се виждаше само небето с прелитащите наблизо облаци.
— Искам там. Само не ме докосвай, Андрей. Моля ти се, не ме докосвай. Затрупай ме с някакви одеяла, дай ми мляко и пусни телевизора. Най-добре някоя спортна програма. Не ме докосвай, моля ти се, аз сама ще те повикам, когато мога.
Той направи всичко, което бе поискала: нагласи й бърлогата по най-уютния начин, загърна я като дете с мексикански и шотландски одеяла, донесе й кана с топло мляко и препечени кифлички. Огромният телевизор излъчваше безкрайно спортно предаване на единайсети спортен канал.
— Чудо на спортното дълголетие — говореше обаятелен коментатор с посребрена коса. — Бивш шампион по десетобой, медалист от 60-а година възнамерява да участва в олимпиадата като тласкач на гюле.
— Ето на — каза Лучников. — Окей ли е всичко?
— Окей е — прошепна тя. — Върви, върви, съучениците и съмишлениците те чакат.
ГЛАВА ОСМА
В стъкления вигвам
Краят на лятото в Крим: изпаряващата се миризма на пелин на изток, топлият лъх на първокачествена пшеница в централните области, острите аромати от татарските пазари в Бахчисарай, Карасубазар, Шуфут Кале, възбуждащата секреция на субтропиците.
Подготвяше се традиционното рали по така наречения Стар римски път от Алушта до Сугдея. По него отдавна вече никой не пътуваше, пазеха го само за това ежегодно главозамайващо рали, на което се събираха най-шантавите пилоти на света. Пътят е бил построен от владетелите на Боспорското царство сякаш специално за римските легионери и именно те са разрушили това царство. Осемдесет километра едва поръсен с чакъл черен път с изровени от векове коловози, ронещи се банкети, триста и осемдесет затворени виража над пропасти и скали. Якитата нямаха по-любими герои от победителите в това така изречено „Антика рали“. Веднъж, преди петнайсет години, Андрей Лучников излезе пръв — изпревари световни асове със състезателния си питър местно производство. Тогава това му донесе нечувана популярност.
На този път имаш чувството, че си летец във въздушен бой, споделяше той спомените си с приятели. Летиш право към пропастта и не можеш да докосваш спирачките, отзад и отстрани напира врагът. Човек трябва да е много агресивен тип, за да участва в това състезание. Сега вече не съм в състояние да го направя.
Пред камината в пентхауза тази вечер се бяха събрали седем-осем приятели, съученици. Ядяха шишчета, доставени направо от жарта в избите на „Куриер“, и пиеха любимата си „Нова светлина“. Таня гледаше мъжете отгоре, от пещерата, която си бе харесала първата вечер и от която, трябва да кажем, до този момент се бе старала да слиза колкото може по-рядко.
Ето вече няколко седмици телевизорът пред нея беше включен на единайсети канал и тя непрекъснато гледаше баскетболни и футболни мачове, интервюта и лекоатлетически състезания от целия свят. Кой знае защо това я успокояваше. Понякога кримските телевизионери даваха информация и от Цахкадзор. С „мъжленцето“ наистина ставаше някакво чудо. Той се появяваше на екрана — огромен, мощен и белозъб, — благодареше, разбира се, на партията за грижата й за съветския спорт и после съобщаваше своите нарастващи ден след ден резултати, а резултатите наистина бяха смайващи: тази година той навършваше четирийсет години, а гюлето излиташе стабилно оттатък двайсет и първия метър и нямаше как, трябваше да извадят някой младеж от националния отбор и да включат на мястото му Глеб.
Таня гледаше отгоре приятелите на Андрей. Доста похабена от времето компания — плешиви темета, посребрени коси, немити къдрици. Цялата компания обаче се държеше така, сякаш другояче не можеше, сякаш без тези оплешивявания дори биха изглеждали смешни. Супермени въшливи, раздразнено мислеше за тях Таня, именно такива са истинските въшливи супермени — презрение към възрастните, ако си още млад, презрение към младите, ако вече си възрастен.