Ето го на трибуната. Каскада от зашеметяващи мимики. Греещата усмивка (президентът Картър) остава на лицето му едва ли не цяла минута. После с прокашляне, мляскане, прочистване на гърлото и устата (генсек Брежнев) от джоба се изваждат очилата. Леко завъртане, псевдомечтателно погледче настрани и с „чаговния фгенски изговог“ на премиера на Временното правителство на Крим Кублицки-Пиотух мосю Сабашников започва своя спийч.
— Господин председателю! Дами и господа! Драги другари! Преди да пристъпя към същината на въпроса, трябва да внеса една поправка в протокола на воденето на нашето събрание. Когато ми даваше думата, уважаемият господин председател допусна грешка, като ме нарече представител на остров Крим, докато аз съм представител на организация с официално наименование „Крим-Русия“. Бих помолил господин председателя и всички господа делегати да вземат това под внимание и да направят всичко, та гореспоменатата грешка да не се повтаря.
След това изявление Лучников намери с очи масата на съветската делегация. Там имаше някакво раздвижване. Един твърде излъскан господин — „съветниците“ сега изглеждаха по-буржоазно, отколкото „капите“ — стана и направи знак на секретаря на заседанието. Той кимна с обичайното движение. Всичко вървеше както обикновено — след всяко изказване на представителя на „Крим-Русия“ Съветският съюз веднага правеше формален протест. Всички бяха свикнали с това и гледаха на него едва ли не като на формалност от протокола на ЮНЕСКО. Пьотър Сабашников пък, след като завърши традиционния си преамбюл, иронично се поклони на залата с все пак явно предпочитание към съветската делегация, давайки да се разбере, че специално той, П. Сабашников, най-малко придава значение на цялата тая глупост — както на своя вече осъществен протест, така и на очаквания техен.
— Господа — премина най-сетне към въпроса Сабашников, — в условията на деморализация на съвременното общество статистиката е подложена на не по-слаба, а може би и на по-силна корозия от другите социологически дисциплини. Наш дълг като участници в най-хуманистичната дивизия на международния синклит на нациите — Лучников виждаше, че Сабашников едва се въздържа или се преструва, че едва се въздържа да не избухне в смях, — наш дълг е да спомогнем за възраждането на доброто име на тази наука като един невъзмутим барометър на здравето на планетата. Уви, господа, като представител на организацията „Крим-Русия“, тоест като син на нашето противоречиво време, аз само ще налея масло в огъня. Знам, че ще го направя, но не мога да не го направя. И тъй, аз държа в ръцете си един от последните броеве на списание „Тайм“. В него е публикувана обширна статистическа карта на света, съставена, както съобщава списанието, по данни на различни обществени институции, включително ЮНЕСКО. Естествено, аз ценя списание „Тайм“ като един от форумите на независимата американска преса и това според мен ми дава право да подложа на критика някои прояви на предубеденост и пристрастност в гореспоменатата карта. Първо, какви са тия нива на свобода, изразени в проценти? Къде „Тайм“ е намерил нулевата точка и с какво право превежда свещеното философско понятие на езика на цифрите? Второ, трябва да посоча неточността на всички цифрови данни, отнасящи се за Русия. Организацията „Крим-Русия“, естествено, е много поласкана от факта, че „Тайм“ ни е отчел цели сто процента свобода, но е не по-малко огорчена от факта, че на „Тайм“ са му се откъснали от сърцето само осем процента от същата за Съветския съюз. Ние вече за кой ли път заявяваме, че всички статистически данни за „Крим-Русия“ и Съветския съюз следва да се събират и после да се разделят на общия брой на нашето население. Ето ви и друг пример. В Съветския съюз според данните на „Тайм“ на хиляда души се падат 18,5 леки коли. В нашата организация, която списанието не благоволява да определи дори като географско понятие, а я нарича с дума от туристическия жаргон — „Окей“ — се оказва, че има 605,8 коли на хиляда души от населението. Господа, ако вие в статистическите си изследвания използвате понятието „Русия“, имайте добрината да събирате данните на Съветския съюз и на организацията „Крим-Русия“. При този единствено правилен метод, господа, ще видите, че Русия в текущия исторически момент разполага с 25,3 автомобила на хиляда души и с 16% свобода според скалата на „Тайм“. Това е всичко, което исках да отбележа в текущия момент на дискусията. Надявам се, че не съм злоупотребил с вниманието ви. Благодаря.