По характера на тази приветствена тирада можеше вече да се съди за градусите на Джак — високи бяха, но с тенденция да се вдигнат още повече.
На втория етаж на ресторанта около голяма маса беше насядала цялата банда: в центъра, естествено, несравнимата Лучия, вдясно от нея Лейб Стоукс, тоест настоящият й секспартньор, отляво Франсис Букневски, тоест вчерашният й партньор; по-надалеч в орбитата — красавецът Крие Хансен, нейният партньор по екранна любов, а до него — съпругът му, плешивият Макс Рутен с дебелите устни, после — камераменът Володя Гусаков, нов съветски емигрант с жена си, почтената матрона Мира Лунц, художничка, а също и „неизвестна девойка“, задължителният персонаж на всички трапезни изпълнения на Октопода.
— Привет, момчета! — извика Лучия Кларк на руски.
Всъщност нямаше нищо чудно, че световната суперстар прибягваше понякога до ВМПС (така наричаха в компанията на Лучников „Великия и Могъщ, Правдивия и Свободен“ език), защото той беше и неин роден език, тъй като някога тя се бе казвала Галя Буркина и се бе родила в семейство на вревакуанти от Ялта, макар и да бе получила като наследство от временния пристан на родителите си, тоест от остров Крим, високи татарски скули и малко странно татарско очертание на сините новгородски очи. Какво да се прави, в горещи дни градинарят Карим често бе поглеждал майка й през пъстрата тъкан на гроздето, а мислите на градинарите, както е известно, се предават на скучаещите дами от разстояние.
Нюйоркските интелектуалци по навика на старото съперничество посрещнаха кримските интелектуалци с пресилено пренебрежение и усмивчици, те пък на свой ред, с правото на историческото превъзходство както винаги в отношенията си с нюйоркчани, бяха простодушни и сърдечни, вероятно в същата степен, в която Миклухо Маклай е бил любезен с жителите на Нова Гвинея. Халоуей стоеше малко встрани, вглъбен в огромното винено меню, почесваше се по брадичката и се съветваше с немислимо сериозния като всички френски жреци на гастрономията метрдотел. „Колко е живописен само“, помисли си Лучников за Октопода. Той открай време беше изразител на времето и на онази група двуноги, към която в един или друг момент принадлежеше. През петдесетте години в Англия (където се бяха запознали) Октопода беше нещо като американски морски пехотинец: ниско подстриган, с агресивна походка. През шейсетте ходеше с брадичка ала Телониус Монк, пък и изобщо приличаше на джазмен. Дойдоха седемдесетте и моля: полупо-сивели къдрици до раменете, изопната върху тумбака фланелка с безумна разцветка, жилетка от хипарски битпазари… чешит милионер от Бевърли Хилз. Сега отминават седемдесетте, на прага е неизвестността, а Джак Октопода вече се е подготвил за срещата с нея, подрязал е косата си и се е облякъл в ослепително бял костюм.
Междувременно на масата се възцари тягостно мълчание, тъй като нюйоркчаните вече бяха успели да обгърнат кримчаните с пренебрежението си и още не бяха успели да асимилират ответното добродушие. Лучия Кларк с много недвусмислена усмивка гледаше през масата Лучников, сякаш го виждаше за пръв път, явно искаше да се вмъкне в леглото му. Крие и Макс мрачно си бъбреха, сякаш не бяха съпрузи, а само „колеги“. Володя Гусаков, както си е редно за нов съветски емигрант, „се стесняваше“. Жена му Мира с каменна гръд и високо вдигната брадичка сякаш говореше, че ще се бие докрай за честта на мъжа си. Лучников се стараеше да не поглежда нюйоркчаните, за да не се нервира, и успокоително се усмихваше в отговор на Лучия Кларк: демек по-кротко го давай, Галка, по-кротко, не се познаваме от вчера. Букневски и Стоукс, разпрострени във фотьойлите и вирнали колене, се споглеждаха, намигаха си, кискаха се в шепа, но явно се чувстваха някак не на място тук, нещо им пречеше. „Неизвестната девойка“ май се опитваше да се чупи. Единствен Пьотър Сабашников се чувстваше съвсем на място тук: моментално с актьорския си нюх схвана ситуацията и сега с огромно удоволствие разиграваше участник в „тягостното мълчание“, свенливо сумтеше, смутено потреперваше с рамене, бързичко изпод вежди и някак крадешком поглеждаше съседите си, после веднага се извръщаше и дори сякаш се изчервяваше, говедото с говедо.
— Абе какво се мотаеш там, Джак?! — прекъсна мълчанието Лучников.
Халоуей дойде и седна начело на масата.
— Избирахме вината. Сега това е много важно. Ако избереш виното неправилно, целият обяд ще се провали и всички вие след два часа ще изглеждате като свине.
На това място всички се разсмяха и „тягостното мълчание“ изчезна безследно. Огромната фигура, добродушните дебели бузи и малките зорки и умни очички начело на масата внесоха хармония. Вината се оказаха избрани правилно, обядът пое по добре смазани релси: авокадо с кубчета шунка, шримпи, супа от костенурка, бъбреци по провансалски, шатобриан — под диригентската палка на Октопода „Лип“ не оставяше гостите да си поемат дъх.