Около минута той постоя така настръхнал насред кабинета, като местеше поглед от началника на специалния отдел към другаря Сергеев, а жена си сякаш не виждаше, изпусна вратовръзката от юмрука си, после с тежки стъпки излезе от кабинета, тромав и изпотен.
— Съгласна съм — каза Таня на другаря Сергеев.
Старият сталинист с присвити очи демонстрира презрение — сиреч стратегията си е стратегия, а белогвардейският креват все пак си е бунище за една съветска девойка.
Сергеев строго кимна, седна насреща и подаде ръка на Таня. Тя весело размаха длан пред носа му. Щом като ще е курва, курва да е — нека видят каква весела, нагла и цинична курва е тя. Весела и нагла — каква женска, а, през трупове прекрачва, какъв ценен кадър.
— Честито — каза на Сергеев.
— Какво ми честитите? — попита той.
— Успешното начало на операцията. За да е пълен успехът, остава само една подробност — самият Лучников. Дайте ми го и аз веднага влизам в битката.
— Нима не знаете къде е сега Андрей? — предпазливо попита Сергеев.
— Вече три дни нито съм го чувала, нито съм го виждала. А значи и вие, Сергеев, не знаете нищо?
Сергеев се усмихна с обичайната тънкост „ние знаем всичко“, но беше абсолютно очевидно, че е объркан.
— Ах-ах-ах — поклати глава Татяна. — Май сте се издънили? На това място и нервите на разузнавача отказаха, той дори неопределено посегна към телефона.
— Моля ви, Татяна, не ме будалкайте — този път с много строг тон каза той. — Не може да не знаете къде се намира любовникът ви. Срещате се с него всеки ден. Искате ли да ви изредя всички адреси, искате ли да…
— Снимчици ли ще ми покажете? — засмя се тя. — Все пак значи си гледате работата през пръсти, Сергеев, щом не знаете къде се размотава вече три дни главният редактор на „Куриер“…
— Колата му вече три дни е пред вашия блок — бързо отговори Сергеев.
— А него го няма в нея — засмя се Татяна.
— Не е напуснал апартамента си в „Интурист“.
— Но и не се появява там.
— Два пъти се е обаждал по телефона на Беклемишев.
— Откъде? — истерично закрещя Татяна.
Изтърва се. Скочи и най-каруцарски наруга и двамата типове. Те я утешаваха, Сергеев дори й топлеше ръцете — нали вече беше техен човек, само трябваше да си сложи подписа ей тука… Начспецът наливаше в чашката й уиски и отново — след подписа — се преизпълни с бащински чувства. А самият Сергеев вътрешно неудържимо трепереше — какво ще стане сега? Ще го открием, ще го открием, то се знае, че ще го открием, където и да се намира, но как можа да се случи нещо толкова невероятно — да го изтървем от поглед цели три дни!!!
Това беше или „Волгоградският проспект“, или „Шосето на ентусиастите“, или „Севастополският булевард“, а може да беше и „Профсъюзна“ — нещо страшно широко, с еднакви блокове от двете страни, обточено е червеното на огромни лозунги, с агитационни клубове, увенчани с могъщи символи, заварени макар и надве-натри, но от неръждаем метал — сърп, чук, петолъчка, ракети и гигантски лица на Илич, които наблюдават от най-неочаквани места трите тътрещи се по тази магистрала пияни личности.
Лучников прегръщаше през зъзнещите раменца Лора Лерова, една от онези увяхващи „букетчета“, които бяха красили завчерашния празник на „Куриер“. Преди десетина години звезда на Москва, манекенка на Министерството на леката промишленост, любовница на една дузина гении поред, сега тя явно си доизпяваше песента. Всичко върху нея все още беше най-модерното, широко, парижко, бледолилаво, но тя получаваше това бледолилаво вече не от безкористните московски гении, а от някакви съмнителни музиканти, подозрителни художници, с една дума, от героите на чейнджа и рекета, така че самото то навяваше някакви съмнения.
Тя плачеше, свела глава на гърдите на Лучников, леко се олюляваше, тресеше я от пиянството — още по-явен признак за залез. По-рано след греховна нощ Лора Лерова само бодро се подмиваше, гримираше се, мобилизираше се и без никакви спирки се устремяваше към нови боеве. Сега душата й явно жадуваше за някакво питие, па било то и най-гнусното и евтино.
— Всичките ми хора вече изпозаминаха — плачеше тя, размазвайки парфюмерията си по небръснатите бузи на Лучников. — Ирка е в Париж, има там бутик… Алка се омъжи за богат бразилец… Ленка работи при Тед Лапидус в Ню Йорк… Верка, и тя е в Лондон, макар и скромна машинописка, но е щастлива, посветила е живота си на Лев, хем той обичаше повече мене и аз… нали знаеш, Андрей… бих могла да му посветя живота си, ако не беше онзи проклет сърбин… Всички, всички, всички заминаха… Лев, Оскар, Ърнест, Юра, Дима… всички, всички… всичките ми момчета… да не повярваш, просто понякога няма на кого да звъннеш… кисна тука в тая кишава Москва… никой вече не ме кани дори в Пицунда… само разни мошеници се навъртат… всички заминаха, всички заминаха, всички заминаха…