Сергеев беше потресен и възмутен от съобщението за този идиотски телефонен разговор. Като професионалист той успя да скрие потреса, обаче възмущението си пролича. Несериозно, глупаво се държи Андрей Арсениевич. Каква е тая идиотска игра на котка и мишка? Нима не разбира, че всяка негова крачка… Таня гледаше Сергеев право в лицето и се усмихваше неприятно. Сигурно не разбира, сигурно не се досеща, че следите всяка негова крачка. Защото е наивник. Да, да, той си е наивен открай време. Сигурно е абсолютно убеден, че сте изгубили следите му, другарю Сергеев. Западняк, какво да се прави, несериозно гледа на всичко, подценява нашите органи.
Когато остана сама, Таня се посвети на децата, започна да ги подготвя за пионерския лагер, изхвърли от главата си своите мъже и дори сякаш забрави за тази нова тягостна връзка със сектора на Сергеев.
И, не щеш ли, започна се някаква луда дандания. Сергеев довтаса направо у тях и тропна на масата новичък задграничен паспорт, командировъчно от Комитета на съветските жени и пачка „бели“ рубли, която в този момент дори й се стори доста внушителна. Незабавно тръгвате. Ама закъде? Като ви кажа сега, ще се шашнете: за Ялта! С кого? Тръгвате сама, ние ви имаме пълно доверие. А какво ще правя там? Ще шпионирам някого ли? Та аз не умея. Ще се проваля! Странен човек сте, Татяна, нали сме се разбрали за задачата ви. Вашата напълно благородна и проста задача е да бъдете с Лучников, с вашия любим, това е всичко. Но защо да не се срещна с него първо тук? Нали той е тук? Това не е ваша работа. Сергеев явно се ядоса. Не е ваша работа къде е той сега. Вашата работа сега е да заминете за Ялта, да се настаните в хотел „Василиевски остров“ и всеки ден да търсите Андрей Арсениевич по телефона в „Куриер“, в неговия идиотски пентхауз и в имението на баща му „Каховка“. Когато се видите с него, незабавно ще ни съобщите. Но защо?… — подзе поредния си въпрос Таня, но бе грубо прекъсната: Вие какво, не ви ли се ходи в Ялта? Ходи ми се, ходи ми се, мислено дори закрещя като малко дете тя — в Ялта, сама, с прекрасни тоалети и пари по най-високата тарифа! Мигновено настроението й се повдигна. Ура! Ха, и ето ви го сега, мадам, резултата от всичките ви тъпи „ура“: самота и безумен гняв, гняв срещу Андрей, който е изчезнал, сякаш вие не съществувате…
По крайбрежната улица до платаните приближиха два червено-бяло-сини фургона с въртящи се на покривите буркани за тревога. От тях изскочиха и се строиха в две редици стражари с бели каски, прозрачни щитове и дълги, също бели, палки. Останалата от стара Русия дума „стражар“ (христоматийната представа на Таня — шкембест бузест глупак с огромни ботуши като техния участъков милиционер) почти никак не подхождаше на кримската полиция с нейните сини ризи с къси ръкави — всичките като един бяха същински американски шерифи от уестърните.