Внукът възрази: скоро ще има учебници по езика яки, речници, вестници на яки, списания, телевизионен канал. Има вече интересни писатели яки, един от тях е самият той, писателят Тон Луч…
— Вашето движение — каза Арсений Николаевич, — ако съществува, трябва да бъде много по-скромно, да носи просветителски характер, а не…
— Ако се държим по-скромно, ще стане късно — изведнъж каза Антон тихо и замислено. — Може и да си прав, дядо, родили сме се твърде рано, но ако чакаме, всичко ще свърши много бързо. Ще ни излапа Совдепията или тук ще се установи фашизъм… с една дума… — той замълча.
Арсений Николаевич за пръв път погледна сериозно своето любимо хлапе, за пръв път си помисли, че го е подценявал, за пръв път си помисли, че внукът му е пораснал, вече отдавна не е дете.
Лидочка Неселроде не вземаше участие в мъжките разговори, тя беше подчертано женствена и романтична. Отпусната на кожената седалка, сякаш мечтаеше, загледана в прелитащите звезди, в луната и облаците.
Аеро-Симфи се простираше на север от столицата, веднага зад склоновете на Кримските планини, цял отделен град с микрогрупи от разноетажни светещи сгради, с кръстосващи се автостради и безбройни паркинги, пълни с коли. В центъра, сред рънуеите, както наричаха тук пистите за излитане, се извисяваше гигантската светеща гъба (ако можем приблизително така да наречем въпросната архитектурна форма) на централната кула на Аеро-Симфи.
Администрацията на Аеро-Симфи се гордееше с факта, че пътниците не искат да отлитат от тук. И наистина, попаднете ли в безкрайните зали, вестибюли, холове, денонощно работещите елегантни магазини и безбройни уютни барове, тръгнете ли по пружиниращите меки подове заслушани в тихата успокояваща музика, долавяйки с крайчеца на ухото много отчетливия, но съвсем ненатрапчив говор на дикторите, предшестван от мек, по-мек от кадифе гонг, вие се чувствате в сигурните, грижовни и ненатрапчиви ръце на съвременната хуманистична цивилизация и наистина не ви се иска твърде да летите за някаква си кошмарна мразовита и кишава Москва или за вечно стачкуващия Париж, където куфарът ви може да се окаже просто изхвърлен на улицата. Всъщност наистина можете да не отлитате, можете да живеете тук със седмици, да се разхождате из гигантското здание, да наблюдавате излитанията и кацанията, вкусно да се храните в различни уютни национални ресторантчета, да се запознавате с лекомислени транзитни пътници, да нощувате в звуконепроницаемите, пълни с великолепен въздух хотелски стаи, за никъде да не пътувате, но въпреки това да се чувствате сред атмосферата на пътешествията.
В този час в бар „Империя“ нямаше никого освен Фред Бакстър и неговата дама. Старият грешник представи своята проститутка много церемониално:
— Тина, това е мой стар приятел, още от войната, старият Арси. Арси, запознай се с мадмоазел Тина от Финландия. Говориш ли фински, Арси? Жалко. Впрочем мадмоазел Тина разбира английски, немски и дори малко руски. И дори малко френски — добави той с усмивка.
Тина (тоест, естествено, Таня) подаде ръка на Арсений Николаевич и се усмихна много открито, спокойно и както се стори на стария дворянин, леко презрително. Те седяха в полукръгъл алков, облицован със сахтиян, около маса, над която висеше старомодна лампа с ресни.
— Трябва да ти кажа няколко думи, преди да се кача в самолета — Бакстър изглеждаше леко тъжен и уморен. — Може би мадмоазел Тина ще поседи с младежите край бара?
— Хелоу — каза Антон. — Хайде с нас, мисис.
Той поведе жените към бара, до който скучаеше самотен красавец барман с посивели слепоочия, подвижна реклама на „Пийни си «Смирнофф» и дъхът ти ще секне“. Той, естествено, се оказа (или се смяташе за) яки, така че съдраната фланелка на Антон пробуди у него непрофесионални симпатии. Включи телевизора зад бара и на един от дванайсетте канала намери повторение на Ти Ви Мига. Антон коментираше картината, палеше се, опитваше се да обясни и на „финландката“ с нейните откъслечни езици смисъла на събитията, обръщаше се за помощ към Лидочка Неселроде, но тя само се усмихваше — наблюдаваше себе си отстрани: нощно летище, почти празен бар, млада жена аристократка очаква да кацне самолетът на годеника й аристократ. В свят на плебейски страсти — две аристократични души се приближават една към друга.
Таня се преструваше, че почти нищо не разбира на руски и много повече, отколкото в действителност, разбира английски.