— Карай по-кротко, Франк! — настоя Том. — Не се увличай.
— Тая нощ ми принадлежи. Нощта е на кралицата, нощта е моя. Не ми пречи. Том, да се прицеля в кея на Браун.
— Там има бензин — намеси се Роджър.
— Няма да остане дълго там — отговори Франк.
Беше невъзможно да се каже дали Франк нарочно не улучваше, за да дразни Роджър и Томас Хъдсън, или действително беше лош стрелец. И двамата не знаеха какво да мислят, но знаеха, че никой не би могъл да стреля особено точно със сигнален пистолет. На пристана обаче имаше бензин.
Франк застана неподвижно, прицели се внимателно, прибирайки лявата ръка до тялото, както постъпват дуелиращите се, и стреля. Сигналният куршум удари ръба на кея отвъд бензиновите варели и отскочи в пролива.
— Хей! — изрева някой от яхтите, завързани за пристана на Браун. — Какви са тия дивотии!
— Почти уцелих — похвали се Франк. — Сега ще се примери отново в къщата на управителя.
— Ще сториш по-добре да престанеш — забеляза Томас Хъдсън.
— Руупърт! — извика Франк, без да му обръща внимание. — Ще ми дадеш ли да опитам от вашето питие?
— Разбира се, капитан Франк — отговори негърът. — Имате ли канче?
— Донеси ми едно канче! — нареди Франк на Фред, който стоеше до него и го наблюдаваше.
— Сега, мистър Франк.
Фред скочи и се върна с канчето. Лицето му лъщеше от възбуда и задоволство.
— Къщата на управителя ли искате да подпалите, мистър Франк?
— Стига да може да се подпали.
Франк подаде канчето на Руупърт, който го напълни до три четвърти.
— Бог да благослови кралицата! — Франк пресуши канчето.
Толкова ром на един дъх представляваше ужасна глътка.
— Бог да я благослови! Бог да я благослови, капитан Франк! — отзова се Руупърт тържествено, а останалите негри пригласиха: — Бог да я благослови! Бог да я благослови наистина!
— Сега да опитаме къщата на управителя — каза Франк.
Той стреля със сигналния пистолет право нагоре и леко в посока на вятъра. Беше заредил патрон с парашутче и вятърът отнесе ярката бяла светлина над съседната яхта зад кърмата.
— И тоя път не улучихте — забеляза Руупърт. — Защо така, капитан Франк?
— Исках само да осветя прекрасната сцена — оправда се Франк. — Има време за къщата на управителя.
— Добре ще бъде да се подпали, капитан Франк — посъветва го негърът. — Не искам да правя внушения, но на острова не е валяло от два месеца и къщата на управителя е суха като прахан.
— Къде е стражарят? — попита Франк.
— Стражарят си стои настрана. Не се безпокойте за него. Никой на тоя кей няма да види кой е стрелял, ако уцелите.
— Всички ще легнат по очи и няма да видят нищо — обади се глас от дъното на тълпата. — Нищо не сме чули. Нищо не сме видели.
— Ще дам команда — настоя Руупърт. — Всички си знаят урока. — После насърчително. — Тая писана къща е суха като прахан.
— Я да видя какво ще направите — полюбопитствува Франк.
Той зареди нов патрон с парашут и стреля нагоре в направление на вятъра. Когато ослепителното кълбо взе да се спуска, всички на кея лежаха ничком или на лакти и колене със закрити очи.
— Да ви благослови бог, капитан Франк! — разнесе се дебелият тържествен глас на Руупърт в тъмнината, когато ракетата угасна. — Дано безкрайното му милосърдие ви вдъхне кураж да подпалите къщата на управителя.
— Къде са жена му и децата? — осведоми се Франк.
— Ще ги измъкнем. Не се тревожете — увери го негърът. — Ни един невинен няма да пострада.
— Да подпалим ли къщата на управителя? — обърна се Франк към другарите си от яхтата.
— Моля, престани! — каза Томас Хъдсън. — За бога!
— Утре сутрин заминавам — отговори Франк. — Тъй че моята е лесна.
— Подпали я! — намеси се Фред Уилсън. — На туземците им се иска да я подпалиш.
— Подпали я, капитан Франк! — подкани го Руупърт. — Какво ще кажете? — призова той другите негри.
— Подпали я! Подпали я! Бог да ти даде сили да я подпалиш! — обадиха се чернокожите от кея.
— Някой да не иска да я подпаля? — запита Франк.
— Подпали я, капитан Франк. Никой няма да види. Никой нищо не е чул. Дума не е била обелена. Подпали я!
— Трябва да опитам няколко пробни изстрела.
— Ако възнамеряваш да подпалваш къщата, махни се от яхтата ми! — предупреди го Джони.
Франк го погледна и му направи лек знак с глава, който остана незабелязан за Роджър и негрите на кея.
— Сега ще се превърне в пепелище — закани се той. — Руупърт, дай да пийна още едно канче, за да подсиля волята си.
Той подаде канчето си.
— Капитан Франк — наведе се Руупърт поверително, — това ще бъде най-великият подвиг в живота ви.