— Нищо — отговори Ара. — Отвлекли са всичко.
— Тогава ще трябва да ги изядат. Те нямат фураж, нито лед. Но са германци и не си поплюват, в състояние са да ловят и костенурки, сега им е сезонът. Предполагам, че ще ги намерим на остров Лобос. Логично е да се допусне, че са се насочили към Лобос. Кажи на Уили да напълни хладилната шахта с миди. Ще налеем вода само за до следния остров.
Той позамълча и се замисли.
— Не, прощавайте. Сгреших. Ще наливате вода, докато залезе слънцето, а аз ще изведа яхтата, щом изгрее месецът. Ще изгубим сега три часа, но ще спестим сетне шест.
— Опита ли водата? — осведоми се Ара.
— Да — отвърна Томас Хъдсън. — Чиста е и е добра. Беше съвсем прав.
— Благодаря — каза Ара. — Ще отида да повикам Уили. Доста отдавна се гмурка.
— Том — попита Хенри, — при тебе ли да остана или да пренасям вода, или да върша нещо друго?
— Пренасяй вода, докато капнеш от умора, и след това легни да поспиш. Ще ми бъдеш нужен довечера на мостика.
— Да ти донеса ли риза или пуловер? — предложи Хенри.
— Донеси ми риза и едно много леко одеяло — отговори Томас Хъдсън. — Сега мога да поспя на слънцето, а и пясъкът е сух. Но по-късно ще се захлади от вятъра.
— Не е ли пясъкът чудесен? Никога не съм виждал такъв сух и такъв ситен пясък.
— Вятърът го е брулил с години.
— Ще ги настигнем ли, Томи?
— Естествено — успокои го Томас Хъдсън. — Няма място за съмнение.
— Моля те, прости ми, че съм толкова глупав — извини се Хенри.
— Простено ти е било, още когато си се родил — рече Томас Хъдсън. — Ти си много храбър момък, Хенри, и аз те обичам и имам вяра в тебе. Съвсем не си глупав.
— Мислиш ли, че ще се стигне до сражение?
— Уверен съм. Ала не мисли за него. Мисли за подробностите. Мисли за всичко, което ти предстои да вършиш и за бодрия дух, който ни е нужен, преди да влезем в бой. А за сражението ще мисля аз.
— Ще се постарая да изпълня дълга си, колкото се може по-добре — обеща Хенри. — Как ми се иска да можехме да направим репетиция на сражението, за да се справя по-добре с ролята си.
Томас Хъдсън го успокои.
— Ще се справиш отлично. Не виждам начин да минем без сражение.
— Толкова отдавна го чакаме.
— За всичко трябва да се чака — отговори Томас Хъдсън. — А при преследването се чака още повече.
— Дремни малко — каза Хенри. — Напоследък никак не спиш.
— Ще дремна — съгласи се Томас Хъдсън.
— Къде предполагаш, че е потънала подводницата им, Том? — полюбопитствува Ара.
— Отвлекли са лодките и са избили тукашните жители, да речем, преди седмица. Трябва да е оная подводница, за която съобщиха от Камагуей. Доплавала е все пак до някъде наблизо, преди да потъне. При такъв вятър не са могли да използуват гумени лодки.
— Тогава подводницата трябва да е потънала на изток оттук.
— Естествено. И са се озовали в адска безизходица, когато е потънала — забеляза Томас Хъдсън.
— А от базата им ги е делял дълъг път — вметна Хенри.
— Сега обаче ги дели още по-дълъг път — подхвърли Ара.
— Чуден народ са немците — допълни Томас Хъдсън. — Всички са храбри, някои дори са дяволски възхитителни. А понякога се отдават на безподобни зверства.
— По-добре да се заловим за работа — предложи Ара. — Можем да разговаряме и довечера, докато сме на вахта, за да не ни се приспи. А ти почини малко, Том.
— Дремни малко — добави Хенри.
— Почивката отморява толкова, колкото и сънят.
— Не, не отморява — възрази Ара. Ти трябва да спиш, Том.
— Ще се опитам да дремна — обеща Томас Хъдсън. Ала когато двамата си отидоха, не можа да заспи.
„Защо е трябвало да вършат това изстъпление? — размисли се той. — Рано или късно ще ги настигнем. Местните жители можеха в най-добрия случай само да ни съобщят колцина са и как са въоръжени. Предполагам, че това е оправдало избиването — от немско гледище. Особено ако са имали към нещастниците отношение като към негри. Но тия деяния издават известна преднамереност. За да извършат подобна зверщина, трябва да са имали някакъв план и трябва да хранят някаква надежда, че ще бъдат прибрани. Навярно са изникнали разногласия върху плана, иначе не биха убили моряка. А може да е и екзекуция? Може да е потопил подводницата, когато е бил длъжен да се опита да се прибере в базата си.
Къде ще те изведат тия догадки? — запита се Томас Хъдсън. — Не можеш да градиш върху тях. Те са само вероятности. Но ако предположенията са верни, това означава, че подводницата е потънала близо до острова, при това е потънала бързо. Следователно, те не могат да разполагат с много оръжие. Навярно морякът не я е потопил и е станал жертва на лъжливи обвинения.