Не знаеш колко лодки са отвлекли, защото е възможно една или две от местните гемии да са излезли на лов за костенурки. Нищо не си в състояние да предприемеш, освен да си блъскаш главата и да претърсиш островчетата.
Ами представи си, че са пресекли Стария бахамски пролив и са се насочили към кубинския бряг? Как не се сети по-рано? Това ще бъде най-доброто разрешение за тях.
Ако успеят да се доберат, биха могли да отплуват за родината си от Хавана с някой испански кораб. В Кингстън се правят проверки. Но опасността не е голяма и зная мнозина, които са се промъкнали. Тоя проклет Питърс с разваленото му радио. ПЛО — не противолодъчна отбрана, а «пак линията отказва». След това получихме тая голяма станция, която се оказа не по силите му. Чудя се как я разбишка. Снощи не успя да влезе във връзка с Гуантанамо в нашия позивен час и ако не сполучи и довечера, ще трябва да разчитаме само на себе си. По дяволите! — каза си Томас Хъдсън. — Има и по-тежки положения от нашето. Сега поспи малко — насърчи се сам. Сега засега нищо по-разумно не можеш да извършиш.“
Той намести раменете си на пясъка и се унесе от рева на прибоя в рифа.
3
Докато спеше, Томас сънува, че синът му Том не е мъртъв, че другите момчета са здрави и читави и че войната е свършила. Сънува също, че майката на Том спи с него.
Съня сънува точно когато Хенри го покри с лекото одеяло и Томас Хъдсън прошепна в просъница:
— Благодаря ти, задето си толкова нежна и мила и задето ме притискаш така силно. Благодаря ти, задето се върна толкова бързо и не си прекалено тънка.
— Бедният несретник! — възкликна Хенри и го зави внимателно.
Той се отдалечи с две плетени дамаджани от по пет галона на раменете.
— Мислех, че ме искаш тънка, Том — отговори жената от съня. — Ти каза, че приличам на млада коза, когато съм тънка, и че няма по-красиво създание от млада коза.
— Ах, ти! — закачи я той. — Кой с кого ще прави любов?
— И двамата ще правим любов — отвърна тя. — Освен ако искаш другояче.
— Прави ти любов! Аз съм изморен.
— Тебе само те домързява. Чакай да махна револвера и да го сложа до краката ти. Само ни пречи.
— Сложи го до леглото! — рече той.
После всичко свърши както обикновено и тя запита:
— Радваш ли се, че доведох момчетата и че се върнах, и че ще бъда старата омайница през нощта?
— Радвам се за всичко. Моля те, прекарай косата си през лицето ми, поднеси ми устата си и ме притисни така силно, че да замре дъхът ми.
— На драго сърце. А ти ще сториш ли същото за мене?
Когато се събуди, опипа одеялото и за миг не съобрази, че е сънувал. После се изви встрани, усети кобура на револвера, прозря действителността и цялата пустота се удвои, като към нея се прибави нова пустота от съня. Той видя, че още е светло, видя, че лодката пренася вода и видя бялата пяна на прибоя в рифа. Обърна се настрана, придърпа одеялото около тялото си и заспа на ръката си. Още спеше, когато дойдоха да го събудят, и не беше сънувал нищо повече.
4
Той не се отдели от Кормилото цялата нощ и край него стоя до полунощ Ара, а след това — Хенри. Плуваха в бурно море с напречни вълни.
„Управлявам, сякаш яздя кон надолу по стръмнина — размисли с Томас Хъдсън. — Непрекъснато се спускам и от време на време пресичам склона. Само че морето образува безброй ридове и тук е насечено като неплодородна местност, силно засегната от ерозията.“
— Кажи нещо! — подкани той Ара.
— Какво, Том?
— Какво да е.
— Питърс пак не можа да хване Гуантанамо. Съсипа станцията. Новата голяма станция.
— Зная — рече Томас Хъдсън и се помъчи да клати яхтата, колкото се може по-малко, яхайки склона на хълма. — Изгорил е нещо, което не е в състояние да поправи.
— Сега слуша предаванията — добави Ара. — Уили го държи буден.
— А кой държи Уили буден?
— Сам се държи — обясни Ара. — Справя се с безсънието не по-зле от тебе.
— Ами ти как се справяш?
— Мога да издържа цялата нощ, ако пожелаеш. Искаш ли да поема кормилото?
— Не. Няма какво друго да правя.
— Том, много ли ти тежи?
— Не зная. Ти как би се чувствувал?
— Няма смисъл да говорим — каза Ара. — Искаш ли меха с вино?
— Не. Донеси ми шише студен чай и провери Питърс и Уили. Провери всичко!
Ара слезе, Томас Хъдсън остана сам с нощта и морето, продължавайки да го яха като кон, който препуска по нанадолнището на пресечена местност.
Дойде Хенри с бутилката студен чай.