— Господа — нареди Томас Хъдсън, — поделете си четирите посоки на света. Има ли кафе долу?
— Колкото искаш — отвърна помощникът му. — И чай. Машините работят безупречно и в яхтата не прониква повече вода, отколкото би могло да се очаква при вълни срещу течението.
— Как е Питърс?
— Пи от собственото си уиски нощес. Бутилката с агънце на етикета. Но остана буден. Уили го държеше буден, като пиеше от уискито му — докладва помощник-капитанът.
— Трябва да налеем бензин в Конфитес и да приберем каквото има оставено за нас.
— Товаренето ще се извърши на бърза ръка, а аз ще заколя прасето, ще го одера и ще го изчистя — каза помощникът. — Ще дам четвъртината на радистите, за да ми помогнат, но ще го нарежа на борда. Ти ще поспиш малко, докато товарим. Искаш ли да поема кормилото?
— Не. Трябва само да пратя три радиограми от Конфитес, а докато вие товарите, ще поспя. После ще продължим.
— Към къщи ли?
— Естествено. Немците могат да се укриват от нас за известно време, но не могат да ни се изплъзнат. По-късно ще говорим. Как са момчетата?
— Знаеш ги. Ще говорим по-късно. Свий малко навътре, Том. С помощта на насрещното течение ще скъсиш пътя.
— Загубихме ли много от клатенето?
— Не особено. Но бордовите вълни бяха зверски — забеляза помощникът.
— Ya lo creo. Има си хас — потвърди Томас Хъдсън.
— Тия трябва да са именно от оная подводница, която се беше завъртяла насам. Сигурно е оная, за която нашите твърдяха, че са я потопили. Сега подводниците минават отвъд Ла Гуайра над Кингстън и пресичат пътя на всички петролоносачи. Следователно и тия са спадали към вълчите глутници.
— Затова понякога се завъртат и насам.
— Да, за наша беда.
— И за тяхна.
— Затова ще ги преследваме с ум и разум.
— Дано почнем веднъж — каза Томас Хъдсън. — Но ние изобщо не сме се бавили.
— Имам чувството, че пипаме бавно.
— Така е — съгласи се помощникът. — Но гледай да поспиш в Конфитес и ти обещавам, че всичко ще тръгне по-бързо, отколкото си очаквал.
5
Томас Хъдсън зърна високата наблюдателна кула на пясъчното островче и стройната сигнална мачта. Бяха боядисани в бяло и първи се виждаха. После съзря стволоватите радиомачти и стърчащата развалина на кораб, заседнал в скалите, която закриваше радиостанцията. Гледано от тази страна, островчето не беше красиво.
Слънцето грееше в гърба на Томас Хъдсън и той лесно намери първия голям проход през рифа. След това, като заобикаляше плитковините и кораловите глави, се промъкна в защитено от вятъра заливче. Там имаше плаж във формата на полумесец. Откъм подветрената страна островът беше тревист, а откъм наветрената — скалист и плосък. Водата беше бистра и зелена. Томас Хъдсън се приближи до средата на плажа и пусна котва, като носът на яхтата почти опря в брега. Слънцето се беше извисило, кубинското знаме се развяваше над радиостанцията и пристройките. Сигналната мачта виреше голо чело срещу вятъра. Не се виждаше никой и кубинският флаг, нов-новеничък и блестящо чист, плющеше.
— Навярно е дошла новата смяна — забеляза Томас Хъдсън. — Миналия път се вееше старото дрипаво знаме.
Той погледна и видя варелите бензин там, където ги беше оставил, и разровен пясък, където трябваше да са закопали предназначения за него лед. Пясъкът беше на купчини, наподобяващи пресни гробове, над острова се носеха във вятъра двуцветни рибарки. Те гнездяха в скалите на наветрената страна, а някои птици правеха гнездата си и в тревата на подветрената страна. Сега те кръжаха, устремяваха се по вятъра, втурваха се срещу него, спускаха се към тревата и скалите, като грачеха жално и отчаяно.
— Някой е тръгнал да събира яйцата им за закуска — заключи Томас Хъдсън. — Точно тогава усети миризмата на пържена шунка в кухнята, отиде на кърмата и извика да му донесат закуската на мостика. Той огледа внимателно острова.
— Биха могли да бъдат и на острова — каза си. — Биха могли да го завземат.
Ала когато мъж в къси панталони се зададе по пътеката, водеща от радиостанцията за брега, видя, че е лейтенантът. Веселото му лице беше силно потъмняло от слънцето, а косата му не беше подстригвана от три месеца. Той се провикна:
— Как мина обиколката?
— Добре — отговори Томас Хъдсън. — Ще се качите ли на борда, за да се почерпим по една бира.
— По-късно — каза лейтенантът. — Докараха ви лед, хранителни запаси и бира преди два дни. Закопахме леда. Другите продукти са в постройката.
— Какви новини има?
— Предполага се, че авиацията е потопила една подводница край Гинчос преди десет дни. Но това беше преди да заминете.