— О’кей! — каза Томас Хъдсън. — Ясна ми е картината, но тук още аз командувам.
— Не влагах никакъв умисъл, повярвай ми.
— Сипи му пепел! — успокои го Томас Хъдсън. — Ще си почина. Знаеш как се претърсва остров, нали?
— Предполагам.
— Провери какво има на Мегано!
— Зная си работата. Уили и Ара отидоха вече. Аз съм с втората група и чакаме да се върне Антонио с лодката.
— Как е Питърс?
— Човърка голямото радио цял следобед. Смята, че го е настроил великолепно.
— Ще бъде чудесно. Ако съм заспал, събуди ме, щом се върнете!
— Непременно, Том.
Хенри посегна надолу и пое нещо, което му бе подадено. Беше голяма чаша с лед и ръждива течност, увита в двойна книжна салфетка, закрепена с ластиче.
— Двойно Томини — рече Хенри. — Изпий го, почети и заспи. Можеш да сложиш чашата в някое от гнездата за гранати.
Томас Хъдсън отпи дълга глътка.
— Харесва ми — забеляза той.
— Винаги ти е харесвало. Всичко ще се оправи, Том.
— Трябва да изпипаме всичко дяволски добре.
— Засега си почини добре.
— Ще си почина.
Хенри слезе и Томас Хъдсън чу приближаващото се бръмчене на извънбордовия мотор. После то спря, чу се разговор и пърпоренето взе да се отдалечава. Томас Хъдсън изчака малко, като се вслушваше. После надигна коктейла и го плисна високо над борда, вятърът отнесе течността към кърмата. Той намести чашата в отвора на тройната стойка, който най прилегна, и се отпусна по корем на гумения дюшек, прегръщайки го с двете ръце.
„Допускам, че са имали ранени под навесите — каза си. — А може би са укривали и по-голям, брой хора. Не ми се вярва. Иначе щяха да нападнат Конфитес още първата нощ. Трябваше аз да сляза на брега. Занапред ще слизам аз. Но Ара и Хенри са превъзходни, а и Уили е много добър. Трябва да се постарая да бъда много добър. Постарай се довечера! — насърчи се сам. — И преследвай неумолимо, умело, безпогрешно и не ги изтървавай!“
8
Той почувствува нечия ръка на рамото си. Беше Ара, който докладва:
— Хванахме един, Том. Уили и аз.
Томас Хъдсън се втурна надолу и Ара го последва. Германецът лежеше на кърмата, завит в одеяло. Главата му беше поставена на две възглавници. Питърс седеше на палубата до него с чаша вода.
— Виж какво пипнахме! — каза той.
Немецът беше слаб, руса брада покриваше изпитото му лице. Косата му беше дълга и невчесана. В светлината на късния следобед, когато слънцето клонеше на заник, той приличаше на светец.
— Не може да приказва — обясни Ара. — Уили и аз се опитахме. По-добре стой в посока на вятъра.
— Усетих вонята, докато слизах — отвърна Томас Хъдсън. — Запитай го дали иска нещо! — рече той на Питърс.
Радистът заговори на немски, германецът изви очи към него, ала не проговори, нито мръдна глава. Томас Хъдсън дочу бръмченето на извънбордовия двигател и погледна през залива към лодката, която се приближаваше в залеза. Беше натоварена до водолинията. Отново погледна немеца.
— Запитай го колко души са! Кажи му, че трябва да знаем колко са. Кажи му, че е важно!
Питърс взе да говори на германеца с благ глас, който се стори на Томас Хъдсън почти нежен.
Немецът промълви три думи с голямо усилие.
— Казва, че нищо не важи — предаде Питърс.
— Кажи му, че греши. Трябва да зная. Питай го дали иска морфин!
Германецът погледна ласкаво Томас Хъдсън и прошепна три думи.
— Казва, че вече не боли — преведе Питърс.
Той заговори бързо на немски и наново Томас Хъдсън долови нежния тон, или може би нежно звучеше самият чужд език.
— Престани, Питърс! — спря го Томас Хъдсън. — Превеждай точно само онова, което аз казвам. Чуваш ли?
— Да, сър — отзова се Питърс.
— Кажи му, че мога да го заставя да проговори.
Питърс предаде думите на германеца, който обърна очи към Томас Хъдсън. Сега бяха старчески очи, но в младежко лице, състарено като изхвърлено плаващо дърво и почти толкова сиво.
— Nein — провлече немецът.
— Казва не — преведе Питърс.
— Хм. Това го разбрах и аз — процеди Томас Хъдсън. — Донеси му топла супа, Уили, и малко коняк! Питърс, запитай го дали наистина не иска морфин, щом не иска да говори! Кажи му, че имаме предостатъчно морфин!
Питърс преведе и германецът погледна към Томас Хъдсън, усмихвайки се със сдържана северна усмивка. Отговори едва чуто.
— Благодари, но не се нуждае. По-добре да го спестим.
После добави кротко нещо, което Питърс преведе:
— Казва, че е можел да го използува миналата седмица.
— Кажи му, че се възхищавам от него! — нареди Томас Хъдсън.
Помощникът му Антонио се прилепи до яхтата с лодката, докарвайки Хенри и останалите от групата на Мегано.