Хенри попита:
— Ще пиеш ли нещо, Том? Съвсем си мокър.
— Да, ще пия.
— Искаш ли чист ром?
— Умна работа — отговори Томас Хъдсън.
Той слезе, за да облече анцуг и къси панталони, и видя, че всички са развеселени.
— Всички се почерпихме с чист ром — обясни Хенри, поднасяйки му налята до половина чаша. — Щом човек се изтрие бързо, няма да се простуди. Нали?
— Здравей, Том — обади се Питърс. — И ти ли се присъедини към нашата дружинка от пиячи на наздравици?
— Ти кога се събуди? — полюбопитствува Томас Хъдсън.
— Когато чух шум от стичаща се вода.
— Ще направя шум от стичаща се вода някоя нощ, за да видя дали ще се събудиш.
— Не се безпокой, Том. Уили върши това — всяка нощ.
Томас Хъдсън намисли да не изпива рома, но после, като видя, че всички са се почерпили, развеселили са се и са доволни при това невесело преследване, каза си, че ще прояви високомерие и нетактичност, ако не пие. А и на него му се пиеше.
— Раздели това с мене — предложи той на Питърс. — Ти си единственият калпазанин, когото съм виждал да спи със слушалки на ушите по-добре, отколкото без слушалки.
— Няма смисъл да го делим — възрази Питърс, отстъпвайки от формалната дисциплина. — Ни на тебе, ни на мене ще стигне.
— Налей си тогава отделно — рече Томас Хъдсън. — Обичам това дяволско питие не по-малко от тебе.
Другите ги наблюдаваха и Томас Хъдсън забеляза как челюстните мускули на Хенри се разиграха.
— Изпий го! — настоя Томас Хъдсън. — И погрижи се до вечерта тайнствените ти машинарии да работят колкото се може по-добре. За твое здраве и за здравето на останалите!
— За всички ни! — каза Питърс. — Кой работи най-много на тоя кораб?
— Ара — отговори Томас Хъдсън и отпи първата глътка, като ги оглеждаше. — И всички други дяволи на борда.
— За твое здраве, Том! — продължи Питърс.
— И за твое! — отговори Томас Хъдсън и усети как думите замират и се сковават в устата му. — За царя на слушалките — добави той, за да си възвърне настроението, и добави: — За всички пробуждащи шумове! — Сега думите му прозвучаха далече по-непринудено, отколкото в началото.
— За здравето на моя командир! — каза Питърс, опъвайки тетивата прекалено силно.
— Свободен си да произвеждаш когото искаш — забеляза Томас Хъдсън. — Нямаме устав за званията. Но ще се погрижа. Повтори каквото каза!
— За твое здраве, Том!
— Благодаря — отвърна Томас Хъдсън. — Но ще бъда жалък мухльо, ако пия наздравица за тебе, докато всичките ти радиостанции и ти самият не заработите.
Питърс го погледна и на лицето му се изписа дисциплината, а тялото, което беше в лоша форма, зае стоежа на човек, който е служил три срока в името на нещо, в което е вярвал, и което е напуснал заради нещо друго, както беше постъпил и Уили, затова отговори машинално и чистосърдечно:
— Слушам, сър.
— Пия за твое здраве — каза Томас Хъдсън. — И стегни всичките си дяволски чудесии.
— Слушам, Том — повтори Питърс, без да хитрува и без да се преструва.
„М-да, мисля, че това е предостатъчно — рече си Томас Хъдсън. — По-добре да прекъсна засега и да отида на кърмата да дочакам другото си главоболие чедо. Не мога да изпитам към Питърс чувствата, които хранят всички останали към него. Мисля, че познавам не по-зле от тях недостатъците му. Ала в него има и нещо своеобразно. Прилича на лъжа, пресилена дотолкова, че се доближава до истината. Вярно е, че не е дорасъл за апаратурата, която ни е предоставена. Но може би е дорасъл за много по-благородни дела.
Уили е същият — размисли се той. — Единият не пада по-долу от другия. Би трябвало да се приберат вече.“
Той видя как лодката се промъкна в дъжда и пори бялата клокочеща вода, която се къдреше и кипеше под ударите на плющящия вятър. Двамата бяха мокри до кости, когато се качиха на палубата. Не бяха облекли мушамите си, а бяха завили с тях „бебетата“.
— Здравей, Том — обади се Уили. — Нищо друго, освен по един мокър задник и по един празен тумбак.
— Поеми „бебетата“ — каза Ара, подавайки увитите автомати.
— Нищо ли?
— Нищо, умножено по десет — отговори Уили.
Той стоеше на кърмата и от него се стичаше вода. Томас Хъдсън извика на Хил да донесе две кърпи.
Ара издърпа лодката за въжето на носа и се покатери на борда.
— Нищо, нищо на квадрат и нищо на куб — обясни той. — Том, ще ни се признае ли извънреден труд за дъжда?
— Трябва да почистим оръжието веднага — забеляза Уили.
— Най-напред да се изсушим — възрази Ара. — Съвсем съм мокър. Първоначално от суша ни прималяваше, а сега чак кожата на дирника ми е настръхнала.
— Том — рече Уили, — знаеш ли, че тия мръсници могат да плуват при тия шквалове, ако рифоват и ако им стиска задникът?