— Разбира се — съгласи се Уили. — Аз само отбелязвам факта.
— Къде е утринният патрул с оня проклет меласов кораб от Кайо Франсес?
— Те не патрулират в неделни дни, нали? — попита Уили. — Днес трябва да е неделя.
— Ще се надигне бриз — обади се Ара. — Погледнете цирусите.
— От едно се страхувам — каза Томас Хъдсън, — да не би да са минали през протока Гилермо.
— Ще видим.
— Я да пратим всичко в ада и да навлезем — предложи Уили. — Почват вече да се разиграват нервите ми!
— И аз имам същото впечатление сегиз-тогиз! — подметна Хенри.
Уили го погледна и плю през борда.
— Благодаря ти, Хенри — рече той. — Точно това впечатление искам да създам и аз.
— Престанете! — сгълча ги Томас Хъдсън. — Виждате ли тая голяма коралова глава вдясно, която се показва на повърхността? Не трябва да се блъснем в нея. Отвъд канарата, господа, е Гилермо. Виждате ли колко зелен и обещаващ е?
— Още един проклет остров! — забеляза Уили.
— Можеш ли да откриеш дим от въглищарници?
Хил огледа много внимателно острова и отговори:
— Не, Том.
— След снощния порой едва ли ще има пушек — обади се Уили.
— Тоя път грешиш, драги — възрази Томас Хъдсън.
— Кой знае?
— Да. Може да вали адски цяла нощ, без дъждът да угаси въглищарниците. Виждал съм да вали три дни, без почти да им се отрази.
— Знаеш повече от мене за въглищарниците — призна Уили. — О’кей, може да има и пушек. Дано има.
— Тук плитчината е опасна — забеляза Томас Хъдсън. — Не допускам, че са могли да я минат при сегашните шквалове.
В утринната светлина те съзряха четири рибарки и две чайки, ловящи дружно в плитчината. Птиците бяха открили нещо и се гмуркаха. Рибарките грачеха, чайките крещяха.
— За какво ли се гмуркат, Том? — полюбопитствува Хенри.
— Не зная. Навярно стадо дребна риба, която е много на дълбоко, за да я достигнат.
— Тия сиромашки гладни птици са принудени да стават сутрин по-рано и от нас, за да се изхранят! — подхвърли Уили. — Хората не могат да оценят колко труд им струва това.
— Как смяташ да минеш, Том? — попита Ара.
— Колкото се може по-близо до носа на острова.
— Ще провериш ли тоя полуостров във формата на полумесец с останка от потънал кораб?
— Ще се завъртя наблизо, за да го огледат всички с биноклите си. После ще спусна котва в залива отвъд края на Гилермо.
— Ще пуснем котва — каза Уили.
— От само себе си се предполага. Защо си толкова кисел рано-рано?
— Не съм кисел. Само се любувам на океана и на тоя красив бряг, който Колумб пръв е съгледал. Щастлив съм, че не съм служил под заповедите на Колумб.
— А пък аз мислех, че си служил — забеляза Томас Хъдсън.
— Четох една книга за него в болницата в Сан Диего — обясни Уили. — Специалист съм по Колумб. Имал е далече по-калпаво корито от нашето.
— Нашият кораб не е калпаво корито.
— Да — съгласи се Уили. — Още не е.
— О’кей, специалисте по Колумб, виждаш ли оная развалина на около двайсет градуса вдясно?
— Това е работа на вахтения откъм десния борд — рече Уили. — Но я виждам отлично с окото, което още вижда, и на нея е кацнал един бял рибояд от Бахамските острови. Дошъл е вероятно, за да ни подсили.
— Добре — каза Томас Хъдсън. — Точно той ни трябва.
— Вероятно бих станал голям орнитолог — продължи Уили. — Баба ми въдеше кокошки.
— Том — намеси се Ара, — не смяташ ли, че можеш да караш малко по-навътре? Сега приливът е достатъчно висок.
— Разбира се — отговори Томас Хъдсън. — Кажи на Антонио да отиде на носа и да ми съобщи дълбочината.
— Имаш предостатъчно вода, Том! — извика Антонио. — Карай право към брега. Познаваш гоя проток.
— Да, познавам го. Исках да бъда сигурен за всеки случай.
— Искаш ли да поема кормилото?
— Не; благодаря — отвърна Томас Хъдсън. — Не искам.
— Сега островът се вижда прекрасно — забеляза Ара. — Огледай го добре, Хил! Аз само ще извърша допълнително наблюдение. Изследвай го основно!
— Кой ще поеме първата четвъртина към морето? — запита Уили. — Как стана така, че се падна на мене?
— Когато Том ти каза да погледнеш развалината. Разместваме се автоматически. Щом ти отиде на десния борд, аз минах на левия.
— Това е прекалено навигаторско за мене! — ядоса се Уили. — Щом държиш да бъдеш навигатор, бъди докрай или хич не се залавяй. Защо не се изразяваш с румбове, както при управлението на кораб?
— Ти сам каза „вахтения откъм десния борд“ — обясни Хенри.
— Правилно. Занапред ще казвам: вдясно, вляво, отпред и отзад на кораба.
— Уили, застани до Хил и Ара, за да огледаш брега, ако обичаш — нареди Томас Хъдсън. — Огледай плажа и продължи до първата третина на острова!