— Слушам, Том — каза Уили.
Беше лесно да се види дали има хора на Кайо Гилермо откъм тази страна, където духаше вятър почти през цялата година. Не се съзираше обаче нищо, докато се приближаваха към брега. Стигнаха напреко на носа и Томас Хъдсън предупреди:
— Ще заобиколя островчето във форма на полумесец колкото се може по-отблизо. Вие всички наблюдавайте с биноклите! Ако откриете нещо, ще спрем и ще спуснем лодката.
Бризът почваше да се надига и морето взе да се раздвижва, ала още не се разбиваха вълни в плитчините поради прилива. Томас Хъдсън погледна напред към скалистото островче. Знаеше, че в западния край има заседнал кораб, но той се виждаше само като червено-кафява издатина от придошлата вода. Имаше плитчина и пясъчен плаж откъм вътрешната страна на островчето, плажът обаче нямаше да се покаже, докато не заобиколят развалината.
— Има хора на островчето — извести Ара. — Виждам дим.
— Правилно — допълни Уили. — Пушекът идва откъм подветрената страна и вятърът го носи на запад.
— Димът се намира кажи-речи в средата на брега, където се пада плажът — додаде Хил.
— Виждаш ли мачта?
— Не виждам — отговори Хил.
— Могат да свалят дяволската мачта през деня — подсказа Уили.
— По местата! — заповяда Томас Хъдсън. — Ара, ти остани. Уили, кажи на Питърс да се приготви да предава, независимо дали някой ще го чуе или не.
— Какво мислиш? — запита той Ара, когато другите се отдалечиха.
— Мисля, че ако ловях и сушах риба, щях да се прехвърля тук от Гилермо, щом настъпи безветрие и нахлуят комарите.
— И аз така мисля.
— На тоя остров не горят въглища и пушекът е малък. Трябва да е отскоро запален огън.
— Освен ако е от догарящ голям огън.
— И аз се сетих за същото.
— Това ще узнаем след пет минути.
Те заобиколиха развалината, където беше кацнал друг бял рибояд и Томас Хъдсън си каза: „Нашите съюзници извършват бързо претърсването.“ Сетне достигнаха подветрената страна на островчето и Томас Хъдсън видя пясъчния плаж, зеленината зад него и колибата, от която се извисяваше дим.
— Слава богу! — въздъхна той.
— Да, слава богу — добави Ара. — Страхувах се от другото и аз.
Нямаше никакви лодки.
— Струва ми се, че сме съвсем наблизо. Иди набързо с Антонио и ми докладвайте какво сте намерили. Ще задържа яхтата край плитчината. Кажи им да стоят по местата си и да се държат естествено.
Лодката забръмча и се устреми към плажа. Томас Хъдсън проследи как Антонио и Ара закрачиха към колибата от клони. Движеха се колкото се може по-бързо, без да тичат. Извикаха и от колибата се показа жена. Беше тъмна като живеещите край морето индианци и боса, дългата й коса стигаше почти до кръста. Докато говореше, излезе втора жена. Беше също тъмнокожа и дългокоса и държеше дете в ръцете си. Щом свършиха разговора, Ара и Антонио се ръкуваха с двете жени и се върнаха при лодката. Отблъснаха я, запалиха мотора и се отдалечиха.
Двамата се качиха на мостика, а другите се заеха да приберат лодката.
— Имаше две жени — докладва Антонио. — Мъжете ловят риба навън. Жената с детето е видяла, че една гемия за лов на костенурки е навлязла в протока, водещ навътре. Минала е, когато се надигна бризът.
— Това означава преди около час и половина — заключи Томас Хъдсън. — При сега настъпващия отлив.
— Който е много силен — допълни Антонио. — И много бърз, Том.
— Когато морето се оттегли, не ще има достатъчно вода, за да минем през протока.
— Да.
— Какво мислиш?
— Корабът е твой.
Томас Хъдсън завъртя рязко кормилното колело, включи двата двигателя на две хиляди и седемстотин оборота и насочи яхтата към носа.
— Те самите могат да заседнат — каза той. — Майната му.
— Можем да спуснем котва, ако се влоши много положението — поясни Антонио. — Ако заседнем, дъното е мергел. Мергел и тиня.
— И тук-таме скали — добави Томас Хъдсън. — Извикай Хил да наблюдава вехите. Ара, провери с Уили оръжието. Антонио, остани тук, моля те!
— Протокът е гаден — забеляза Антонио. — Но не е невъзможен за преминаване.
— Невъзможен е при отлив. Но не е изключено и другата мръсница да заседне или вятърът да легне.
— Изключено е вятърът да падне, Том — каза Антонио. — Ще духа постоянно и силно, защото е пасатен.
Томас Хъдсън погледна небето и видя дългите бели пера на облаците, гонени от източния вятър. После погледна напред към носа на главния остров, към островчето и към косите, които почваха да се оголват. Там щяха да почнат неприятностите. Сетне погледна и хаоса от островчета, които се подаваха отпреде му като зелени точки над водата.