— Искам.
— Свършихте ли кльопането?
— Осъденият яде на провала.
— Тогава помогни на Ара.
— Ще дойде ли Ара с нас?
— Вземам Питърс, защото говори немски.
— Не можем ли да вземем Ара вместо него? Не искам да участвувам в бой с Питърс.
— Питърс би могъл да води преговори, за да не се стига до бой. Слушай, Уили. Нужни ми са пленници, а не искам да бъде убит и лоцманът.
— Поставяш куп условия, Том, когато те са осмина или деветима, а ние ще бъдем трима. Я имат, я нямат лоцман.
— Знаем, че имат.
— Я не се фукай толкова!
— Попитах те, дали искаш да дойдеш.
— Ще дойда — отговори Уили. — Само че тоя Питърс…
— Питърс ще се сражава. Прати Антонио и Хенри, ако обичаш.
— Смяташ ли, че са там? — осведоми се Антонио.
— Повече от сигурен съм.
— Мога ли да дойда с вас, Том? — предложи Хенри.
— Не. Лодката побира само трима души. Ако се случи нещо с нас, опитайте се да надупчите гемията с пукалата, „50“, щом понечи да се измъкне, когато почне приливът. След това ще я намерите в дългия залив. Ще бъде повредена. Вероятно няма да бъде в състояние дори да се измъкне. Хванете един пленник, ако можете, и го отведете на Кайо Франсес за разпит.
— Не бих ли могъл да дойда вместо Питърс? — попита Хенри.
— Не, Хенри. Съжалявам. Но той говори немски. Имаш добър екипаж — обърна се Томас Хъдсън към Антонио. — Ако всичко мине благополучно, ще оставя Уили и Питърс на борда на гемията с каквото заварим там и ще докарам един пленник с лодката.
— Последният ни пленник не живя дълго.
— Ще се постарая да доведа годен, силен и здрав пленник. Слез да провериш дали всичко е готово! Искам да наблюдавам фламингите още малко.
Той застана на мостика и задебна фламингите. „Чарът им не е в цвета — замисли се Томас Хъдсън. — Не е в черното върху бледорозовото. А в размерите и в обстоятелството, че са грозни в подробностите и все пак са извратено красиви. Трябва да са много стар вид, от най-ранните периоди на еволюцията.“
Не ги наблюдаваше с бинокъла, понеже сега не се нуждаеше от подробности. Търсеше възрозовото петно на сивкавокафявия фон. Бяха дошли още две други ята и плитчините преливаха в такива багри, каквито той не би дръзнал да нарисува. „Или бих се осмелил да ги нарисувам и бих ги нарисувал — каза си той. — Приятно е да се наблюдават фламинги, преди човек да тръгне на поход. Ала по-добре да не оставям момчетата да се вълнуват или мъдруват много-много.“
Томас Хъдсън слезе от мостика и заповяда:
— Хил, качи се да наблюдаваш острова с бинокъла! Хенри, ако чуеш стрелба и после се зададе гемията иззад острова, стреляй право в проклетия й нос! Всички да стоят на пост и да следят с бинокли дали са останали живи фрицове! Можете да ги гоните до дупка. Запушете пробойните в нашата лодка и я използувайте! Гемията също има лодка. Закърпете и нея, за да я ползувате, стига да не сме я надупчили прекалено!
Антонио попита:
— Има ли други заповеди?
— Прочистете си червата и облекчете стомасите си! Скоро ще се върнем. Заповядайте, вие двамата господа копелета. Да вървим!
— Баба ми винаги твърдеше, че не съм копеле — обади се Питърс. — Разправяше, че съм бил най-сладкото и най-законното бебе в нашия край.
— И моята майка твърдеше, че не съм копеле — пригласи му Уили. — Къде да седнем, Том?
— Лодката балансира най-добре, когато ти си на носа. Но ако предпочиташ мога аз да заема носа.
— Управлявай я ти — каза Уили. — Най-после и за тебе кораб по мярка.
— Изкарах голямата печалба — пошегува се Томас Хъдсън. — Провървя ми. Моля, мистър Питърс.
— Щастлив съм да се кача на борда, адмирале! — рече Питърс.
— На слука! — пожела Хенри.
— Амин! — отвърна Уили.
Двигателят забоботи и те се насочиха към очертанието на острова, което сега изглеждаше още по-легнало във водата, тъй като го наблюдаваха от ниско.
— Ще се прилепя до гемията и ще се прехвърлим на борда й, без да се обаждаме.
Двамината, единият в средата, другият на носа, кимнаха с глава.
— Препашете джепането! Пука ни, че иде се вижда! — нареди Томас Хъдсън.
— Че къде ли можем и да го скрием? — забеляза Питърс. — Сега се накичих като мулетата на баба ми.
— Тогава бъди муле. То е дяволски хубаво животно.
— Том, трябва ли да помня оная дивотия за лоцмана?
— Помни я, но да ти сече умът.
— Прието — каза Питърс. — Всичко ни е ясно и преясно.
— По-добре да си траем — предложи Томас Хъдсън. — Тримата ще се качим на борда едновременно и ако са под палубата, Питърс ще ги покани на швабски да излязат с вдигнати ръце. Трябва да престанем да разговаряме, иначе могат да чуят гласовете ни много преди пърпоренето на извънбордния мотор.