Еди се качи на борда, от мокрите му дрехи се стичаше вода и той взе да се съблича. Андрю прибра шапката му с канджата, а Томас Хъдсън слезе в кабината, за да донесе риза и дочен панталон, на Еди и риза и шорти на Дейвид. С изненада установи, че не го вълнуват други чувства, освен съжаление и любов към Дейвид. Всички останали чувства се бяха изпепелили по време на двубоя.
Когато се върна, синът му лежеше ничком гол, а Роджър го разтриваше със спирт.
— Болят ме раменете и опашката — предупреди момчето. — Моля по-внимателно, мистър Дейвис.
— Болят те, защото са натъртени — забеляза Еди. — Баща ти ще намаже ръцете и краката ти с меркурохром. От него няма да те боли.
— Сложи си тая риза, Дейви — каза бащата, — че ще настинеш! Том, донеси някое от по-леките одеяла за брат си!
Томас Хъдсън намаза с меркурохром местата, където препаската беше протрила гърба на момчето, и му помогна облече ризата.
— Сега ми е по-добре — прошепна момчето с отпаднал глас. — Мога ли да получа един „кок“, тате?
— Кока-кола? Разбира се отговори бащата. — След малко Еди ще ти донесе супа.
— Не съм гладен. Сега засега не бих могъл да ям.
— Ще почакаме — успокои го Томас Хъдсън.
— Зная какво ти е — вметна Андрю, когато донесе кока-колата.
— Никой не знае какво ми е — отвърна брат му, Томас Хъдсън даде на най-голямото момче курса по компаса, за да насочи яхтата към острова.
— Синхронизирай двигателите на триста, Томи! — нареди той. — Ще видим фара, когато се стъмни, и тогава ще коригирам курса.
— Моля те проверявай ме сегиз-тогиз, тате. И на тебе ли ти е тежко като на мене?
— Нищо не можеше да се направи.
— Все пак Еди се опита — каза Том. — Не всеки би скочил в тоя океан подир една риба.
— Размина му се на Еди — забеляза бащата. — Можеше, да си изпати адски, докато се намираше в морето, ако беше забил канджата в рибата.
— Еди щеше да се справи някак си — защити го Том. — Добре ли са синхронизирани моторите?
— Вслушвай се! — посъветва го бащата. — Не се води само по скоростомерите!
Томас Хъдсън отиде при леглото и седна до Дейвид, който се беше завил с лекото одеяло. Еди превързваше ръцете му, а Роджър — краката.
— Здравей, тате! — каза синът, погледна баща си и отмести очи.
— Ужасно съжалявам, Дейви — почна Томас Хъдсън. — Издържа най-хубавата битка, на каквато съм присъствувал. Надмина Роджър и всички други.
— Благодаря ти, тате. По-добре да не говорим за случилото се.
— Искаш ли още нещо, Дейви?
— Още един „кок“.
Бащата намери шише изстудена кока-кола в леда на кутията за стръв и я отвори. Седна до сина си. Дейвид изпи кока-колата с ръката, която Еди беше превързал.
— Бях сготвил малко супа. Сложих я да се стопли съобщи Еди. — Да подгрея ли и малко от лютивия сос, Том? Имаме мидена салата.
— Подгрей го — съгласи се Томас Хъдсън. От закуска не сме яли. А Роджър не е пийнал нищо цял ден.
— Току-що изпих бутилка бира — отговори Роджър.
— Еди — запита Дейвид, — колко би могла да тежи рибата в действителност?
— Над хиляда фунта — отвърна Еди.
— Благодаря ти много, дето скочи в морето — каза момчето. — Много ти благодаря.
— Поврага! Какво друго можех да сторя.
— Тате, дали наистина тежеше хиляда фунта?
— Сигурен съм. Никога не съм виждал по-голяма риба, независимо дали са били риби-меч или макайри.
Слънцето беше залязло, яхтата, тласкана от двигателите, напредваше в спокойното море, като пореше бързо същата вода, в която беше пъплила толкова бавно през изтеклите часове.
Сега и Андрю приседна в края на широкото легло.
— Здравей, коннико! — закачи го Дейвид.
— Ако я беше хванал — рече Андрю, — щеше да станеш, най-прочутото момче на света.
— Не ми трябва да се прочувам. Това е работа за тебе.
— И ние щяхме да се прочуем като твои братя — увери го Андрю. — Говоря сериозно.
— А аз щях да се прочуя като твой приятел — подхвърли Роджър.
— Аз пък, защото управлявах яхтата — обади се Томас Хъдсън. — Еди пък, защото помагаше с канджата.
— Еди щеше да се прочуе всякак — допълни Андрю.
— А Томи щеше да се прочуе, задето приготви толкова коктейли. Докато трая страхотната битка, Томи се грижеше за напитките.
— Ами рибата? Нямаше ли да се прочуе и тя? — полюбопитствува Дейвид.
Сега момчето се беше съвзело. Или поне си беше възвърнало способността да разговаря.
— Тя щеше да се прочуе повече от всички — отговори Андрю. — Щеше да се обезсмърти.
— Надявам се, че нищо лошо не й се е случило — забеляза Дейвид. — Дано се е отървала здрава и читава.