— Не. Естествено, че не е.
— Ще отида да я успокоя — каза девойката. — Ужасно се разстрои.
Тя излезе, усмихвайки се. Беше ненагледна красавица.
— Представлението свърши, тате — обади се Анди. — Можем ли сега да си поръчаме кока-кола?
— Аз бих предпочел бира — забеляза Том. — Стига това да не огорчи дамата.
— Не очаквам да се огорчи от бирата — рече Томас Хъдсън. — Ще ми позволите ли да ви почерпя — обърна се той към мъжа, който искаше да купи картината. — Прощавайте, че се държахме глупаво.
— Не, не се извинявайте — успокои го непознатият. — Беше много забавно. Цялата комедия ми се видя много интересна. Увлекателна. Винаги съм се интересувал от писатели и художници. Всичко ли импровизирахте?
— Да — отговори Томас Хъдсън.
— Сега във връзка с това платно…
— То принадлежи на мистър Сондърз — обясни Томас Хъдсън. — Нарисувах го за него даром. Не допускам, че би го продал. Но картината му принадлежи и той е свободен да прави с нея каквото пожелае.
— Искам да я запазя — заяви Боби. — И не ми предлагайте куп пари за картината, защото само ще ми тежи още повече.
— Уверявам ви, че ми се иска да я притежавам.
— И на мене ми се иска, бога ми. И я притежавам.
— Но, мистър Сондърз, картината е твърде ценна, за да я държите на такова място.
Боби се разсърди.
— Оставете ме на спокойствие! Така хубаво се забавлявахме, както отдавна не сме се забавлявали, а жените се разцивриха и пратиха по дяволите целия цирк. Зная, че тя имаше добри намерения. Ама каква полза от това? Добрите намерения могат само да изпортят доброто настроение. Моята бабичка все от добри намерения изхожда и все от добри намерения се ръководи, та всеки ден ми съсипва нервите. Да вървят пръждома добрите намерения! Сега довтасахте и вие и си въобразявате, че можете да ми вземете картината само защото ви се е прищяло!
— Но, мистър Сондърз, сам заявихте, че искате картината да се махне оттук и че картината се продава.
— То беше само на майтап — обясни Боби. — Докато разигравахме цирка.
— Значи, картината не се продава.
— Не, не се продава, не се предава и не се отдава под наем.
— Прието — примири се мъжът. — Ето ви все пак картичката ми за в случай че решите да я продадете.
— Чудесно! — възкликна Боби. — Може би Том има някои и други картини за продан в дома си. Какво ще кажеш, Том?
— Не, нямам — отговори Томас Хъдсън.
— Бих желал да дойда да ги видя — каза непознатият.
— Засега не показвам нищо. Ще ви дам адреса на галерията в Ню Йорк, ако желаете.
— Благодаря. Ще ми го напишете ли тук?
Мъжът извади автоматична писалка, записа адреса на гърба на една картичка и подаде друга картичка на Томас Хъдсън. Сетне поблагодари още веднъж на Томас Хъдсън и го запита дали би приел да го почерпи.
— Можете ли ми каза как вървят горе-долу по-големите платна.
— Не — отвърна Томас Хъдсън. — Но моят агент ще ви осведоми.
— Ще го потърся, щом се прибера в Ню Йорк. Това платно е крайно интересно.
— Благодаря — рече Томас Хъдсън.
— Напълно ли сте сигурен, че не може да бъде продадено?
— Исусе! — разфуча се Боби. — Престанете, моля! Картината е моя. Аз дадох идеята и Том ми я нарисува.
Мъжът се ококори, сякаш „комедията“ започваше наново, и се усмихна най-дружелюбно.
— Няма да упорствувам…
— Какво няма да упорствувате! Запънали сте се като морска костенурка! Заповядайте. Аз черпя. И каквото било, било.
Момчетата разговаряха с Роджър.
— Изиграхме си твърде добре ролите, нали, мистър Дейвис? — запита Том. — Аз не прекалих ли?
— Игра превъзходно — похвали го Роджър. — Но Дейв не успя да се прояви.
— Тъкмо се канех да се превърна в изродче — каза Дейвид.
— Щеше да я умориш — забеляза Том. — Тя беше вече съвсем откачила. Приготвил ли се беше за ролята на изродче?
— Бях си обърнал клепачите навътре и се канех да се явя на сцената — обясни Дейвид. — Бях се навел, за да се подготвя, когато опряхме.
— Жалко, че се случи толкова милозлива жена! — вметна Анди. — Още не бях стигнал до мига, когато ме хваща джинът. Май няма да ни се отдаде нова възможност да повторим комедията.
— Ами не беше ли мистър Боби чудесен? — добави Том. — Браво, мистър Боби, фамозен бяхте!
— М-да, да, жалко, че прекъснахме! — съгласи се Боби. — А стражарят още не беше дошъл. Таман почвах да се разигравам. Сега зная какво изживяват големите актьори.
Влезе девойката. Когато влизаше, вятърът прилепи пуловера до тялото и развя касата й.
— Приятелката ми не иска да се върне — съобщи тя на Роджър. — Но се успокои. Вече се чувствува великолепно.
— Ще заповядате ли при нас? — покани я Роджър.