— На драго сърце.
Роджър й съобщи имената на дружината, а тя каза, че се нарича Одри Бруус.
— Мога ли да дойда да разгледам картините ви?
— Естествено — отговори Томас Хъдсън.
— Бих желал да дойда с мис Бруус — обади се упоритият мъж.
— Да не сте й баща? — запита го Роджър.
— Не. Но съм неин добър приятел.
— Не можете да дойдете! — отсече Роджър. — Ще чакате да настъпи ден за добри приятели. Или когато ви прати покана организационният комитет.
— Моля ви, не бъдете груб — замоли девойката Роджър.
— Страхувам се, че се увлякох.
— Не се увличайте занапред.
— Обещавам.
— Дайте да се веселим.
— Прието.
— Хареса ми репликата на Том за девойката, която се явява във всичките ви книги.
— Наистина ли ви хареса? — обади се Том. — Нали бях прав? Нарочно подразних мистър Дейвис.
— Стори ми се, че не беше лишена от известна правдивост.
— Заповядайте у нас — покани я Роджър.
— Да доведа ли приятелите си?
— Не.
— Ни един ли?
— Много ли държите на тях?
— Не.
— Добре тогава.
— По кое време от деня да дойда у вас?
— По всяко време — рече Томас Хъдсън.
— Ще остана ли за обед?
— Естествено — отговори Роджър.
— Този остров ми се струва чаровен — възхити се девойката. — Радвам се, че сте толкова забавни.
— Дейвид може да ви покаже как щеше да изиграе ролята на изродче, ако не бяхте прекъснали — каза й Анди.
— Ах, така ли! — възкликна тя. — Непременно ще видим всичко.
— Колко време ще останете тук? — полюбопитствува Том.
— Не зная.
— Колко време ще остане яхтата? — осведоми се Роджър.
— Не зная.
— Какво знаете? — закачи я Роджър. — Питам на шега?
— Не особено много. А вие?
— Намирам, че сте омайна.
— Нима? Благодаря много.
— Ще останете ли за известно време?
— Не зная. Може би.
— Бихте ли дошли да се почерпим у нас вместо тук? — предложи Роджър.
— По-добре да се почерпим тук — отговори тя. — Намирам, че тук е страшно приятно.
12
На следния ден вятърът стихна. Роджър и момчетата плуваха край плажа, а Томас Хъдсън работеше на горната веранда. Еди сметна, че от солената вода краката на Дейвид няма да пострадат, ако се превържат след плуването. Затова всички влязоха в морето. Томас Хъдсън поглеждаше от време на време надолу и ги наблюдаваше, докато рисуваше. Сети се за Роджър и девойката и се разсея, та се опита да не мисли. Не можеше все пак да не сравнява момичето с майката на Том, когато я беше срещнал за пръв път. Ала толкова други момичета й приличаха и му напомняха за нея. Той продължи да работи. Беше уверен, че скоро ще зърне девойката и че ще има възможност да я вижда често. По всичко личеше. Да, тя се отличаваше с красота и привлекателност. Беше много лошо, че му напомняше майката на Том. Ала нищо не можеше да стори. И по-рано неведнъж му се беше случвало да изживява подобни усещания. Затова продължи да рисува.
Предугаждаше, че картината ще стане сполучлива. Другата с рибата във водата щеше наистина да го затрудни. „Може би трябваше да почна с нея. Не, по-добре да завърша първо тази. Ще мога да работя върху нея, след като си отидат.“
— Дай да те пренеса, Дейви! — чу Томас Хъдсън гласа на Роджър. — За да не влезе сух пясък в раните.
— Добре — съгласи се момчето. — Чакайте най-напред да измия и двата крака в морето.
Роджър го изнесе на плажа и го сложи на един стол до входа към океана. Когато минаваха под верандата на път за стола, бащата чу как синът му запита:
— Очаквате ли, че тя ще дойде, мистър Дейвис?
— Не зная — отговори Роджър. — Надявам се.
— Намирате ли, че е красива, мистър Дейвис?
— Хубава е.
— Допаднахме й май. Мистър Дейвис, какво прави едно момиче като нея?
— Не зная. Не съм я питал.
— Том е влюбен в нея. И Анди също.
— А ти?
— Не зная. Не съм влюбчив като тях. Все пак бих желал да я видя още веднъж. Мистър Дейвис, нали не е фльорца?
— Не зная. Няма вид на уличница. Защо?
— Томи каза, че е влюбен в нея, но че вероятно тя е фльорца и половина. А Анди каза, че малко го било еня дали е фльорца или не е.
— Няма вид на развратница.
— А ония мъже с нея не са ли страшни хапльовци?
— Не ще и дума.
— Какво правят такива мъже?
— Ще я попитаме, когато дойде.
— Смятате ли, че ще дойде?
— Да — увери го Роджър. — Ако бях на твое място, не бих се тревожил.
— Тревожат се Томи и Анди. Аз съм влюбен в друга. Разказах ви вече.
— Спомням си. Това момиче й прилича — каза Роджър.
— Навярно я е видяла в киното и се мъчи да изглежда като нея — обясни Дейвид.