Когато онази нощ се прибра във фермата, беше много пиян и ни една от котките не се съгласи да легне при него, освен Готс, който не страдаше от алергия спрямо острата миризма на рома, нито от предразсъдъци спрямо пиянството, а пищното благоухание на проститутките го възбуждаше така сладостно, както разкошна коледна плодова торта. Двамата заспаха дълбоко, колчем Томас Хъдсън се сепваше, Готс мъркаше шумно, накрая мъжът се събуди и когато се сети колко много беше пил, каза на Готс:
— Трябва да вземем лекарството!
На Готс хареса звукът на думата, символизираща разгулния живот, който той споделяше, и запреде още по-силно.
— Къде е лекарството, Готс? — запита Томас Хъдсън. Той щракна ключа на нощната лампа до леглото, но тя на сушата, се бяха скъсали жици или се беше получило късо съединение и повредата още не беше отстранена, затова нямаше ток. Мъжът опипа нощното шкафче, търсейки голямата двойна капсула секонал, последната, която беше останала, и която щеше да го приспи, за да се събуди на утрото без главоболие. Той я събори, когато я докосна в тъмнината, и не можа да я намери. Разтършува се по пода, ала без полза. Нямаше кибрит до леглото, защото не пушеше, а слугите бяха изтощили по време на отсъствието му батерията на електрическото фенерче и то не светеше.
— Готс — каза Томас Хъдсън, — трябва да намерим лекарството.
Той слезе от леглото, Готс скочи на пода и двамата затърсиха лекарството. Готс се свря под, леглото, без да знае какво ще лови, но готов на всичко, а Томас Хъдсън му заповяда:
— Лекарството, Готс. Намери лекарството!
Готс измяучи жалостиво под леглото и взе да дращи наляво и надясно. Накрая излезе, мъркайки. Господарят му, опипвайки пода, докосна капсулата. Тя се озова под пръстите му, покрита с прах и паяжина. Готс я беше намерил.
— Ти намери лекарството — похвали Томас Хъдсън животното. — Ти си незаменим котарак!
След това той изми капсулата в шепата си с малко вода от стъкленицата до леглото и я глътна, като отпи от водата. Легна си, усещайки как лекарството почва да действува бавно, и захвали Готс, а големият котарак се размърка от похвалите. Оттогава думата „лекарство“ имаше чародейна сила за Готс.
Когато беше в морето, Томас Хъдсън си мислеше за Готс, както и за Бойз. У котарака нямаше нищо трагично. Макар да беше преживял наистина тежки часове, оставаше си съвършено невредим, и дори когато биваше сразяван в някои от най-свирепите схватки, никога не изглеждаше жалък. Дори когато нямаше сили да се довлече до къщата, а лежеше под мангановото дърво под терасата, запъхтян и облян в пот така, че се открояваха ясно развитите му плещи и тесните му тънки хълбоци, отпуснат и преизтощен, за да се движи, напрягайки се да си поеме дъх, пак не изглеждаше жалък. Имаше широка глава на лъв и се държеше като непобеден. Животното беше привързано към човека и човекът беше привързан към животното. Томас Хъдсън уважаваше и обичаше котарака. Ала не можеше да се твърди, че Готс е влюбен в него и че той е влюбен в Готс, какъвто беше случаят с Бойз.