Тя трябваше да бъде толкова сдържана, деликатна и красива като Принсеса, преди да са се влюбили и отдали на любовта, а след това да прояви в леглото. Същото безсрамно сластолюбие, каквото проявяваше Принсеса. Понякога Томас Хъдсън сънуваше нощем тази принцеса и макар че действителността не би могла да превъзхожда сънищата, мечтаеше да изживее истинското приключение и беше съвсем сигурен, че ще го изживее, стига да съществуваше подобна принцеса.
За съжаление единствената принцеса, с която се беше любил, ако не се смятаха лъжливите италиански принцеси, представляваше жена, далече от хубостта, с въздебели глезени и не дотам стройни бедра. Тя имаше все пак гладката кожа на северните жени, блестяща, добре поддържана коса; той харесваше лицето, очите й, харесваше я изобщо и изпитваше удоволствие да държи ръката й в своята, когато двамата, застанали до парапета, плуваха в Суецкия канал и се приближаваха към светлините на Исмаилия. Харесваха се взаимно и бяха вече почти влюбени, дотолкова увлечени, че се налагаше да внимават, да не би гласовете им да ги издадат, когато се намираха в компания с други хора, дотолкова увлечени, че сега, когато си стискаха ръцете в тъмнината до перилата, той почувствува как напира желанието в плътта им. Предугаждайки със сигурност готовността й, той заговори за любовното жертвоприношение и предложи да го извършат, понеже и двамата държаха много да бъдат напълно откровени помежду си.
— Много ми се иска — призна тя. — Както знаете. Но не мога. Както знаете.
— Има изход — увери я Томас Хъдсън. — Винаги се намира изход.
— В някоя спасителна лодка ли? — запита тя. — Не ми се прави любов в спасителна лодка.
— Вижте — започна той и сложи ръка на гърдата й, която се надигна и оживя под пръстите му.
— Това е мило — прекъсна го принцесата. — Но те са две.
— Зная.
— Много мило — каза тя. — Знаете, че ви обичам, Хъдсън. Точно днес открих, че ви обичам.
— Как?
— Открих чисто и просто. Не беше особено трудно. А вие не открихте ли нещо?
— Не беше нужно да откривам това нещо — излъга той.
— Чудесно — одобри принцесата. — Но в спасителна лодка не върви. Във вашата каюта също не подхожда. А и в моята кабина не може.
— Да отидем в кабината на барона.
— В кабината на барона винаги се навъртат хора. Старият развратник. Не е ли забавно да срещнете един развратен барон като в старите времена?
— Да — съгласи се той. — Но бих могъл да се погрижа да няма никой в кабината му.
— Не, не подхожда. Само ме галете много мъжки, точно както ме галите сега. Чувствувайте, че ме обичате неудържимо и продължавайте да ме галите.
Той продължи да я гали, като ръката му ставаше все по-дръзка.
— Не — противопостави се принцесата. — Недейте. Не бих издържала.
Тогава тя присегна и запита:
— Бихте ли издържали?
— Да.
— Добре. Ще видим. Не, не ме целувайте. Ако ме целувате на палубата, не бихме имали сили да устоим на изкушението.
— Защо трябва да се борим срещу изкушението?
— Къде, Хъдсън? Къде? Кажете ми, за бога, къде?
— Ще ви кажа защо.
— Зная всичко върху това защо. Въпросът е: къде?
— Обичам ви безмерно.
— Да. И аз ви обичам. Но друга полза от това няма, освен че се обичаме и това ни стига.
Той посегна, но тя се дръпна.
— Моля ви, ако се държите така, ще си ходя.
— Да седнем.
— Не. Ще останем прави, както сме.
— Харесва ли ви това, което вършите?
— Да, харесва ми. Сърдите ли се?
— Не. Но така не можем да продължаваме безкрайно.
— Съгласна съм — каза тя, изви глава, целуна го бързо и отново устреми поглед към пустинята, през която се плъзгаха в нощта. Беше зима, нощта беше хладна, те стояха притиснати и погледите им блуждаеха в мрака.
След малко тя добави:
— Ще изпием ли бутилка шампанско в „Риц“?
— Ще бъде знаменито. Ами мъжът ви?
— Още играе бридж. Виждам го през прозореца. Щом свърши, ще ни потърси и ще дойде при нас.
Двамата отидоха в „Риц“, разположен на кърмата, и поръчаха бутилка „Перие Жуе Брю 1915“. После още една. Не след дълго към тях се присъедини принцът. Беше много мил и Хъдсън го харесваше. Подобно на него принцът и принцесата бяха ходили на лов в Източна Африка и той ги беше срещнал в „Мутхаига Клъб“ и „Тор“ в Найроби, после бяха продължили заедно с един и същи кораб от Момбаса. Корабът извършваше околосветско пътешествие и спря в Момбаса на път за Суец, Средиземно море и евентуално Саутхамптън. Беше свръхлуксозен, всички кабини представляваха апартаменти. Местата за околосветската обиколка бяха разпродадени предварително, както това беше обичайно за онези години, ала неколцина пътници бяха останали в Индия и един от онази хора, които са в течение на всичко, предупреди Томас Хъдсън в „Мутхаига Клъб“, че предстои да пристигне корабът и че на борда му има свободни места на напълно приемливи цени. Томас Хъдсън уведоми принца и принцесата, които не бяха останали доволни от пътуването си със самолет до Кения в онези времена, когато машините на компанията „Хандли Пейдж“ бяха толкова бавни, а полетите — толкова дълги и уморителни. Те се възхитиха от идеята да се приберат по море и от износните цени.