Накрая единственият начин да ги заловим беше да правим внезапни или заплашителни звуци или движения, при което повечето насекоми се свиват на топка. Така поне остават на едно място, въпреки че могат да се развиват също толкова бързо, с издигнати жила и отворени за нападение челюсти. Все пак с достатъчно бързи движения успяхме да хванем онези, които искахме.
Открихме и колко опасни могат да бъдат всъщност тези насекоми, когато са навити: влакънцата са фини като косъм, но са твърди, кухи и действат като подкожни игли за отровата, която съдържат. Влакънцата на един от първите траймове, които се опитах да хвана, с лекота пробиха външния слой на защитните ми ръкавици, макар че вътрешният слой все пак успя да ги спре. Едно от насекомите, което Дейк беше уловил, се разви в ръката му и изплю отрова право в очите му — не е нужно да казвам, че той носеше защитна маска, която го спаси.
След като насекомите са изолирани в безопасни лабораторни условия, Обрак започва да ги проучва отблизо. Въпреки че никой друг от екипа не е нападан от трайм, за него е очевидно, че насекомите са свирепи. Обрак изследва първо агресивната природа на насекомите — и дали страховитата им оръжейна система не служи единствено за самозащита.
Създадох три изпитателни среди, всяка състояща се от херметичен стъклен контейнер със слой мокра пръст и листа на дъното. В тях внесох различни видове потенциални врагове или хищници, за да проследя как ще реагира траймът. Мрачните резултати са следните:
1. Подобна на ястреб хищна птица, която сме виждали да кръжи и да се спуска рязко към земята срещу малки животни или може би насекоми. Птицата, уловена от нас за целите на този тест, беше с размер приблизително три пъти по-голям от този на най-големия трайм. Още щом я пуснахме в изпитателната клетка, птицата изпадна в паника и в рамките на четири секунди беше мъртва. Не повторихме този експеримент.
2. Гърмяща змия с дължина поне три метра: оцеля четирийсет и осем секунди.
3. Плъх: убит за деветнайсет секунди. Оцеля толкова дълго единствено заради бързите си опити да избяга.
4. Гигантска отровна стоножка с тежко бронирана черупка и една от най-гибелните отрови, която Дейк твърди, че някога е анализирал: впусна се в енергична битка с трайма, но оцеля в продължение само на трийсет и три секунди.
5. Голям паяк, който напада птичи гнезда и проявява „ловни“ тенденции за агресивно поведение, притежаващ две големи торбички силно ефикасна отрова: мъртъв след четири секунди.
6. Огромен скорпион, един от най-големите, на които съм се натъквал: нападна трайма без колебание, но бе мъртъв след осем секунди.
Още по-тревожно е откритието, което д-р Лей прави за системата на отровата, носена от трайма. Насекомото е снабдено с две групи отровни торбички: една на опашката, другата в миниатюрни мехури във вътрешността на щипците. От челюстта си може да отравя както с ухапване, така и в някои случаи с изплюване. Това се среща относително често, макар че отровата е особено мощен коктейл от протеини, аминокиселини и антикоагуланти. Анализът, който Лей прави на химическите съединения, е до голяма степен безрезултатен поради откритието, че отровата очевидно променя свойствата си при различните образци и дори при един и същ индивид съставките й са различни по различно време на годината.
Резултатът при ухапване или ужилване на човек, както се вижда, когато Хадима Трайм е само одраскана от едно от защитните фини косъмчета, е мащабна атака не само срещу нервната система, но и срещу кръвта и клетките. Въпреки че стандартните антитоксини облекчават много симптоми, стига да бъдат приложени достатъчно бързо, отровата е толкова силна, че е почти невъзможно — поне за малкия екип, работещ в полеви условия — да установи дали някога ще е възможно създаването на ефикасен антидот.
Съществува и допълнителна заплаха, описана от Обрак:
Установихме, че истински опасният трайм е женският. Няма кой знае какви външни белези, по които могат да бъдат отличени двата пола: женският изглежда малко по-голям от мъжкия, но тъй като разполагахме с ограничен брой екземпляри, е трудно да бъдем сигурни. Женската има допълнителни съединения на хитиновата обвивка и тораксът й е по-широк от този на мъжкия. Все пак, ако човек се натъкне на някое от тези тъмни, бързодвижещи се насекоми в естествената им среда, едва ли ще има време да ги отличи по тези външни белези. Остава очевидното правило: ако видиш трайм, стой надалеч!