Женската носи малките си в двуутробна торбичка във вътрешността на челюстта — на този етап от своето развитие те са микроскопични личинки, или в някои случаи оплодени яйца. Ухапването й може да бъде отровно, да впръска паразитиращи личинки, както и двете.
Налага се спешно да установя дали Хадима е била инфектирана от женска, защото Дейк ми съобщи, че е открил следи от оплодени яйца във вътрешността на влакънцата на някои от нашите пленници. Според новините от Тумо тя се е възстановила напълно — да се надяваме, че е така.
Няколко седмици след като Обрак вписва този запис, от университета в Тумо го информират, че Хадима внезапно е заболяла и е повалена с ужасяващи симптоми за повторно отравяне. Медицинският персонал в болницата е неспособен да й помогне, а тя умира два часа след първите болки. Не са намерени следи от отрова. Направена е аутопсия и се оказва, че вътрешните й органи гъмжат от паразитни личинки. Всички важни вътрешни органи са унищожени. Обрак незабавно нарежда да не се правят повече изследвания на тялото, а самото то да бъде съхранено в херметично изолирана кутия. След това изпраща Анталия Бенгер до Тумо, за да удостовери смъртта. По-късно трупът на Хадима е изнесен от моргата и кремиран.
Осъзнавайки, че инкубационният период на заразата е поне няколко месеца, Обрак нарежда изпълнението на приоритетна програма за изгаряне в изследователския лагер: всеки трайм, който някога са внасяли в лабораторията, всички останки от животните, използвани за експерименти с контролните екземпляри, цялата почва, използвана в клетките на пленените траймове, всяка органична материя, имала и най-малкия, най-косвен контакт с трайм… всичко е изгорено. Стъклените клетки са обработени с киселина, натрошени и заровени в земята.
Медицинският персонал от болницата, където умира Хадима, е преместен в изолация, докато не бъде потвърдено, че тестовете им за досег със заразата са негативни. За щастие се оказва, че лекарите и медицинските сестри нямат признаци за паразитна инвазия.
Скоро след Като Обрак научава за смъртта на Хадима Трайм, настъпва неочаквана промяна във времето над острова. Отново от дневника на Обрак:
Вече започвахме да свикваме с всекидневните внезапни порои, но преди три седмици те останаха в миналото.
В момента сме подложени на непрестанен вятър от изток — горещ, изсушаващ и неуморим. Оказва обичайния негативен ефект на многодневния вятър: нервите на всички ни са изопнати, проявяваме признаци за депресия, откриваме, че ни е трудно да спим и отчаяно се нуждаем от промяна. Всеки ден е така.
Опитвах да получа някакви сведения от университета за климата на тези острови, но от там ми съобщиха, че на практика преди нашата експедиция не са разполагали с никаква практическа информация. Всичко, което успяха да ми кажат, е, че поради разположението си — на няколко градуса северно от екватора, с огромното открито пространство на океана около нас на запад и на север — сме изложени на преобладаващ вятър с названието Шамал. По пътя на този вятър съществуват много оголели, превърнати в пустини острови, най-известният от които е Панерон.
Облекчението, че сме се отървали от безкрайната кал и влажност в началото, разбира се, бе добре дошло, но и петимата сме разтревожени от ефекта, който има внезапното засушаване върху траймовете. Докато съвсем наскоро, когато се натъквахме на тях, те изглеждаха несигурни и срамежливи, то сухото време промени поведението им по критичен начин.
Първо, изглеждат гладни. Нападат свирепо всичко живо преди два дни една чайка непредпазливо кацна на земята близо до нашия лагер и пред очите ни стана жертва на рояк траймове. Сега около нас са със стотици, ако не и хиляди. Невъзможно е да излизаме, без да вземем всички предпазни мерки, но поради неудобството и тежестта на защитната екипировка, горещия вятър и прежурящото слънце ограничаваме работата си навън до минимум.
Тази сутрин Юте [Ютердал Трелин, интердисциплинарният специалист в екипа] трябваше да отиде до складовата постройка, за да вземе някои лекарства и други материали. Когато се върна, към гърба на защитния му костюм се бяха прикрепили три трайма с дълбоко впити в предпазната му материя щипци. С Дейк успяхме да ги отделим, убихме ги с греблата, които държим за такива случаи, а после изгорихме телата им, унищожихме костюма на Юте и му направихме пълни медицински изследвания, за да установим дали кожата му е била пробита. Всичко е наред. Няма по-облекчен от самия Юте!