През следващите няколко дни ситуацията се влошава. Пред лагера са забелязани рояци от траймове и Обрак нарежда никой да не излиза навън. По това време престава да води записки в дневника си, защото, по думите на д-р Лей, целият екип вече е наясно, че полевата работа е станала невъзможна.
Знаят, че ще се наложи да евакуират базата и че това е само въпрос на време. Започват да демонтират лабораториите и предават по радиостанцията всичките си записки на Университета на Тумо, включително дневника на Обрак, поради което той оцелява.
Евакуацията се оказва сериозен логистичен проблем, тъй като всяка активност привлича вниманието на траймовете. Джипът, намиращ се близо до основната сграда, е достатъчно надежден, но качването в него и натоварването му е пълно с опасности. Докато екипът се подготвя, от Тумо отплава кораб, който да ги вземе.
Последното съобщение на Обрак до университета обобщава онова, което според него в този момент ясно може да бъде посочено като най-значителното откритие, направено от тях: „Тази островна група не може да бъде населена“, пише той. „Никой никога не е живял тук, нито някой нормален човек някога ще го направи.“
Продължават с евакуацията, но следва почти пълна катастрофа. Фран Херкер е нападната от два трайма, докато прави опит да се качи в джипа — и въпреки защитното облекло, което носи, умира на място. Екипът разбира, че няма друга алтернатива, освен да изостави тялото й на земята пред базовите постройки. В напрежението и тревогата от бягството нямат начин да погребат или кремират трупа. След по-малко от час, докато джипът все още пътува към брега, самият Обрак е нападнат от трайм, който по някакъв начин е успял да проникне в колата. Ученият умира мъчително и ужасяващо бързо. Останалите трима знаят, че в интерес на науката трябва поне да се опитат да вземат тялото му със себе си за аутопсия, бързо решават, че опасността е прекалено голяма и го изоставят.
Дейк Лей, Ютердал Трелин и Анталия Бенгер оцеляват в пътуването до крайбрежието и се качват на изпратения да ги прибере кораб. Няколко месеца по-късно Ютердал Трелин умира внезапно и се установява, че тялото му гъмжи от паразитни личинки.
Такава е историята за откриването на Веригата на Обраките. Петдесет години след преждевременния край на експедицията цялата група от трийсет и пет острова е наречена на името на Обрак, както и нейният най-голям остров: Обрак Гранде. Други острови носят имената на Лей, Бенгер, Трелин и Херкер. Властите на Архипелага обявяват групата за защитен резерват и достъпът до островите е абсолютно забранен.
Може би Обракската верига щеше да остане така и до ден-днешен, ако не бяха две непредвидени събития.
Първото е откритието на няколко колонии траймове на някои от най-южните острови в групата на Серките. Дотогава се предполага, че насекомите се срещат единствено на Обраките и че ще си останат изолирани там по силата на естествени природни процеси. Как някои от тях са мигрирали или прекосили морето остава неизвестно, но събитието предизвиква мрачни опасения за евентуалното разпространение на насекомите из Целия Архипелаг и влиянието, което това може да окаже върху живота на милиони хора.
Колониите на Серките са изкоренени, макар че на някои от по-отдалечените острови все още се срещат траймове. Колкото до перспективата за по-широко разпространение, след откриването им на Серките траймове са забелязвани и на други острови и днес насекомото е разпространено из почти цялата тропическа зона. Посредством неуморното им изтребление и други предпазни мерки, колониите на траймовете са ограничавани и контролирани ефективно. На някои острови има успехи в пълното им унищожаване, но на повечето места все още се срещат в минимална степен.
Като цяло траймът не е толкова разпространен, колкото страхът от него. Истина е, че повечето хора изпитват фобия към насекомото заради външния му вид, бързината на придвижване, светкавичната атака, движението на дългите крака. Практическите страхове от последствията от такава атака са нещо съвсем различно, разбира се. Насекомото се идентифицира лесно и когато го забележат, хората го избягват.
Местните сеньорни отдели организират екипи по изтреблението и повечето обществени сгради се подлагат на редовна обработка с инсектициди. Имотите, продавани на отворения пазар, по закон трябва да притежават антитрайм сертификация. Днес съществуват и ефикасни противоотрови срещу отровата на насекомото, стига да бъдат приложени достатъчно бързо.