Съгласен съм, че опитах някои от хапчетата, които приятелите ми носеха в тях, но това бяха лекарства за главоболие. Имам много проблеми с главоболия и причерняване. Приятелите ми често ми помагат, като ми дават по нещичко за болката. Освен това изпихме по няколко алкохолни питиета, а аз самият изпих няколко. Прекарвахме си добре и се смеехме чудесно и не бях сърдит на никого. Не ми е причернявало отново този ден или по което и да е време, когато беше извършено нарушението. Ясно си спомням какво се случи и ви казвам искрено, че говоря истината.
Преди да бъда арестуван, никога не бях чувал за човек на име Акал Дрестер Комисах. Никога не съм срещал Акал Дрестер Комисах. Никога не ми е правил каквото и да е. Никога не съм имал вземане-даване с него. Не му бях сърдит за нищо. Не му дължах никакви пари. Преди онази нощ не съм го виждал. Сега вече зная повече за него. Казаха ми, че е бил някакъв вид изпълнител. Мисля, че е бил актьор, но никой не иска да ми го разясни. На сцената е използвал името „Комис“.
Съгласен съм, че по време на смъртта му се намирах в театъра. Отричам, че съм влязъл вътре, без да си платя. Някой от приятелите ми трябва да е платил, защото мисля, че работеше в театъра. Съгласен съм, че отидох зад кулисите.
Не зная как намерих стъкления лист. Някой от моите приятели трябва да ми го е дал. Трима от приятелите ми ми помогнаха да го пренеса. Аз им казах къде да го отнесем. Идеята беше само моя. Нося цялата отговорност за случилото се.
Бях сърдит на господин Комисах, но вече не си спомням защо. Може да се е заяждал за нещо с мен, но не зная защо. Не, няма как да съм пренесъл стъкления лист сам. Беше голям, прекалено голям, за да го нося сам. Да, силен съм, но не чак толкова. Не е истина, че го носих сам, но казах на другите, които ми помагаха, къде да го отнесем. Вдигахме много шум, но никой не ни чу, защото публиката се заливаше от смях и свиреше музика. Беше оркестър, не на запис.
Не, не мога да си спомня коя мелодия изпълняваха. Да, сега си спомням мелодията, която изпълняваха. Нарича се Морето протича край нас. Мелодията ми е позната, защото ми е една от любимите. Разпознах я от записа, който ми пуснахте, но не можех да си спомня как се казва, докато не ми напомнихте.
Аз казах на останалите да пуснем стъкления лист върху господин Комисах. Да, успяха да ме чуят през шума от музиката. Точните ми думи бяха: „Да убием негодника.“ Сигурен съм, че това бяха точните ми думи. Да, сигурен съм. Може да съм го нарекъл по друг начин, нещо по-обидно. Не си спомням какво точно казах. Съгласен съм, че вместо това може да съм употребил „този задник“. Да, сигурен съм в това. Да, използвам и двата начина, за да описвам хората, които не харесвам. Често употребявам думи, които не бива да се казват.
Намирахме се на мястото над сцената, където има много въжета и разни други неща. Не мога да си спомня как се качихме там горе. Мисля, че се покатерихме. Качих се пръв, а приятелите ми ме последваха. Не мога да си спомня как вдигнахме стъкления лист горе. Мисля, че вече си беше там. Не зная защо беше там. Да, може да е бил в задния двор на театъра и да сме го отнесли горе. Мисля, че се покатерихме по въжетата. Щом казвате, че е имало стълба, значи си спомням, че се покатерихме по нея. Последвах приятелите си нагоре по стълбата.
Знам единствено, че когато достигнах до върха й, те вече бяха там със стъкления лист. Да, носех ръкавици, поради което пръстовите ми отпечатъци не са намерени по стъклото. Да, винаги нося ръкавици, когато съм с приятелите си. Не зная защо. Не, сега тези ръкавици не са у мен.
Не мога да си спомням защо исках да убия господин Комисах. Не мисля, че възнамерявах да го сторя. Просто се забавлявахме. Беше нещо като шега. Хората в публиката се смееха. Задържахме стъклото, докато господин Комисах не се озова под нас. После казах думите, които току-що ви предадох, и го пуснахме.
Не мога да си спомня как избягахме от театъра. Доколкото ми е известно, никой не ме забеляза. Помня как тичах по пътя. Никой не ме гонеше. Не мога да си спомня накъде тичах.
Вероятно тичах обратно към кораба, на който работех. Повече не видях приятелите си и не мога да си спомня имената им. Мисля, че бяха от Ледовит вятър. Мисля, че някои от тях бяха от Червена джунгла, но вече не съм сигурен. Да, освен това бяха и от Бавен прилив. Всички бяха на моя възраст или по-големи. Приличаха на островитяни, не на посетители.
Не, не говоря на наречието на хората от Ледовит вятър. Не, никога не съм бил на Ледовит вятър. Никога не съм посещавал град Омхуув. Да, фериботът, където работех, понякога акостираше в Омхуув. Да, разпознавам думите Тиатер Шокаптайн, но не зная какво означават. Да, означават Театърът на морския капитан. Това е театърът, където отидох, където убих господин Комис. Определено ви казвам истината.