Бях развълнуван от стореното, но не говорих с никой за него. Видях, че го споменаха по телевизията, и по това време всички вече знаеха. Продължих живота си и бях забравил напълно за случилото се, докато не ме арестуваха. Много съжалявам за онова, което направих. Не исках.
Тези показания са продиктувани от задържания (КС) в присъствието на двама представители на Чеонерския полициерски сеньорал и транскрибирани от сержант А, полициерът, извършил ареста. Прочетени са на задържания Керит Сингтън и всички необходими поправки и добавки са съобразени с неговите инструкции. Сложил е подписа си на всяка страница от този препис, а най-отдолу е сложил своя знак.
Подпис, Керит Сингтън
От Чеонер кроникъл, 34/13/77
Екзекуцията на Керит Сингтън, убиеца на пантомимния артист Комис, беше извършена тази сутрин в 6:00 сутринта посредством гилотиниране в Чеонерски затвор първа категория. На екзекуцията му в качеството си на свидетели присъстваха дванайсет доброволци, а смъртта му бе потвърдена и удостоверена в 6:02 ч. от дежурния лекар на затвора. Всички процедури по обжалването и съобразяването със смекчаващите вината обстоятелства бяха приложени с извънредна добросъвестност. Сингтън направи пълни самопризнания за престъплението, а по време на процеса бяха изслушани свидетели, които потвърдиха показанията му. Апелационната жалба за помилване в последния момент до Сеньора беше отхвърлена.
Гуден Хере, комендантът на затвора, заяви пред репортерите пред портала на затвора: „С екзекуцията на този зъл млад мъж целият Архипелаг на сънищата се отърси от един свой страх. Екзекуцията беше изпълнена по всички правила, с вещина и при хуманни условия, а целта й е да даде повод за размисъл на евентуални други нарушители.“
Сингтън е роден на Чеонер и получава образованието си в Чеонерската техническа гимназия. Родителите му се разделят, докато все още е дете. Започва живота си на престъпник в юношеска възраст и извършва много други нарушения, някои безчестни, но повечето в рамките на дребното насилие, обикновено заедно с негови съучастници. Прекарва доста време по затворите, но след като си намира работа в Мурисейската търговска флота, нарушенията му като че ли намаляват значително.
Убийството на изтъкнатия пантомимен артист Комис, извършено от Сингтън, се случва по времето когато господин Комис изнася представление на сцената на Тиатер Шокаптайн на остров Гурн, част от групата Хета. Керит Сингтън извършва убийството в съучастничество с още трима души, но самоличността на тези хора така и не е установена. Известно е, че Сингтън е бил техен главатар. И четиримата са били пристрастени към опиатите, а във въпросната вечер са били силно опиянени под влиянието на алкохол. По време на процеса присъстващи сред публиката свидетелстваха, че са видели Сингтън да бяга от театъра след престъплението.
Полициерските сили все още издирват съучастниците на Сингтън, за които се вярва, че идват от Гурн или от някъде другаде от групата на островите Хета, или от Мурисей. Съществува и установена връзка с Нелкий, но от полицерията ни съобщиха, че вече не провеждат разследване там.
Откъс от Доклада по съдебното разследване на убийството на Акал Дрестер Комисах, от Сеньор Путар Темпер, Върховен съдия, Мурисей.
Убийството на Акал Дрестер Комисах, последвано от самопризнание, осъждане и в крайна сметка от екзекуцията на извършителя Керит Сингтън, продължава да предизвиква загриженост. Тази загриженост изпитват не само определени отдели на съдебните и медийните среди, но до голяма степен и самата общественост. По случая бяха публикувани няколко книги от разследващи журналисти, в които се осветляват редица доказателства, които по време на процеса все още не са известни на съдията и журито. В този момент разбирането за психическото здраве и миналото на Сингтън е далеч по-пълно, отколкото по него време. Повдигнати са и сериозни въпроси, касаещи истинността на самопризнанията на Сингтън.
Като председател на съдийската комисия бях натоварен да направя преглед на всички документи и доказателства в наличност, а където е възможно — да намеря живите свидетели на случилото се.
Тъй като тези събития са се състояли преди повече от четиридесет години, не успях да намеря каквито и да е свидетели — живи или надеждни източници на показания, така че се съсредоточих изцяло върху документацията по процеса и целия наличен пакет от доказателствен материал. Всички документи на защитата са непокътнати. Поради значимостта на случая тези документи са опазени изрядно и не ми е известно за липси или подмени от приключването на делото насам.