— Карайте — отвърна примирено Мезън.
Пърсел седна.
— Поставям предложението на гласуване — подхвърли Мак Лауд с беззвучен смях.
— Кой е за? — запита оскърбително нехайно той.
— Въздържам се — заяви веднага Джонсън.
Последва мълчание, после Смъдж извика разярено:
— Какво каза?
— Казах, че се въздържам — повтори Джонсън, без да го погледне.
После сложи пушката на коленете си, с насочена към Смъдж цев, и продължи:
— Не съветвам никого да ме докосва.
Чудесно! Страхът, че може да му отрежат главата, извърши чудо! Дори му даде смелост…
Мак Лауд сви рамене. Можеше да си позволи разкоша да загуби един глас.
— Кой е за? — провлече отново той, сякаш не искаше и да знае за станалото. — Искате ли да гласувате, капитане?
Мезън вдигна бавно ръка. Явно беше, че гласува насила, макар и за собственото си предложение.
— Смъдж? — запита Мак Лауд.
Мезън отпусна ръка, загледа тавана и не прояви по-нататъшно любопитство към това, което става.
— Хънт?
Хънт вдигна ръка.
— Уайт?
Уайт не мръдна, навел очи и скръстил пълничките си жълти ръце върху цевта на пушката.
— Уайт? — повтори Мак Лауд.
— Аз съм против — заяви Уайт с кроткия си глас.
Мак Лауд пребледня, лицето му се вкамени. След като Уайт се бе въздържал, не беше вече сигурен в него. Сега настъпи открито скъсване. Уайт мина в противния лагер.
— Добре ли размисли? — запита той като придаде на гласа си укорно тъжна нотка.
Много добре познаваше Уайт, та не се надяваше да го сплаши.
— Размислих! — отвърна Уайт, без да вдигне поглед.
— Аз съм против! — провикна се радостно Джонс. — Пърсел също. Бейкър също. Уайт също. Джонсън се въздържа. Четири гласа срещу четири. Няма мнозинство. Предложението на Мезън се отхвърля!
Той се разсмя, отметнал глава назад и сложил ръце на кръста си. Смехът му бе последван от продължително мълчание.
— Хм! — изсумтя Мезън като вдигна изведнъж глава. — Какво става?… Какво става, Мак Лауд? — повтори той и се обърна студено към шотландеца.
— Предложението ви не получи мнозинство, капитане.
— Какво, какво? — запита нетърпеливо и възмутено Мезън. — Какво значи това?
— Че е отхвърлено, капитане.
— Отхвърлено ли? — извика Мезън и се изчерви. — Какво проклето нахалство!…
Без малко щеше да избухне, но се въздържа и заговори пак почти спокойно:
— Какво от това? Черните са в гората, а ние сме тук. Не виждам никаква разлика дали предложението ми е прието, или не.
— Има разлика — каза рязко Пърсел. — Ако искате да тръгнете на лов за „дивеч“, можете да отведете със себе си само Мак Лауд, Хънт и Смъдж. Що се отнася до Хънт, обръщам ви внимание, че той няма намерение да пълни пушката си.
— Тази история пък каква е? — изръмжа Мак Лауд. — Хънт, не е ли пълна пушката ти?
— Гледай — отвърна Хънт.
Насочи оръжието си към Мак Лауд и натисна спусъка. Мак Лауд се просна на земята.
— Дявол да те вземе — извика той като стана и започна да си изтърсва рамото, — не си прави такива шеги, Хънт!
— Неприятно беше — обади се съчувствено Джонс.
Работите се превръщаха във фарс. Мак Лауд бе пребледнял от сдържан гняв, но не смееше да разпитва повече Хънт пред другите. Страхуваше се да не чуе отговор, който ще нареди и Хънт в противния лагер. „Победих по всички линии — помисли Пърсел със страшно огорчение. — За жалост много късно.“
— И така — запита Мак Лауд, прочел сякаш мисълта му, — какво се промени с гласуването, Пърсел? Черните са в гората. Обичат ни горе-долу толкова, колкото ихневмонът змиите; а вашето гласуване няма да ги хвърли в обятията ни. Според мене черните сега размишляват сигурно точно така, както и нашият капитан — че няма да са в безопасност на острова, докато не набодат на копия главите ни, за да украсят гледката пред колибата си.
— Докато не набодат твоята глава на копие — отвърна студено Пърсел. — Кой ги онеправда при разпределението на жените? Кой ги изключи от подялбата на земята? Кой уби Кори и Меоро?
— Няма да се караме пред общия враг — намеси се важно Мезън, като погледна укорно Пърсел. — Да не забравяме, че сме англичани и трябва на всяка цена да запазим единството си.
„Единство! Общ враг! Нищо не пропусна!“
— Ще ми позволите да отговоря на Мак Лауд — извика Пърсел със сдържана ярост. — Той току-що подхвърли, че таитяните са осъдили на смърт всички ни. А това именно аз не вярвам.