— Точно така.
— Като спаднем четирите английски пушки, загубени от смяната за вода, англичаните имат сега само девет пушки: Бейкър една, Мак Лауд две, Смъдж една и аз четири, плюс едната на Уайт, или всичко пет. Общо, повтарям, девет пушки, от които три са тук, една у Бейкър и пет, повтарям пет, в резерва в колибата на таитяните, под охраната на мисис Мезън, която, отбелязвам мимоходом, се държа великолепно още от началото на враждебните действия и в която имам безусловно доверие.
Той помълча.
— След доклада на Смъдж, мистър Пърсел, преброих веднага пушките, предадени за пазене на мисис Мезън. Намерих само четири. Мисис Мезън беше много разстроена. Заяви, че не е давала, нито заемала никому никаква пушка. Имам безусловно доверие в нея. Затова заключавам, че, използувайки случайна небрежност на мисис Мезън, някой е откраднал една пушка. Питали ли сте жена си, мистър Пърсел, откъде е пушката й?
— Да.
— Е добре?
— Не пожела да отговори.
— То се знае — каза победоносно Мезън.
Тъй като Пърсел мълчеше, той добави:
— Опитахте ли се поне да й я отнемете?
— Да, но не успях. Избяга.
— Избяга! — извика Мезън. — Избяга, мистър Пърсел! И вие не изтичахте след нея?
— Изтичах, но тя избяга. Скри се в горичката.
— Мистър Пърсел — извика Мезън, почервенял от гняв, — кого ще накарате да повярва, че млад и пъргав мъж като вас не може да догони една жена — и то жена, която… която… с една дума, очаква бебе…
— Казвам истината — отвърна сухо Пърсел. — Не ви задължавам да ми вярвате.
Мълчанието трая цяла секунда. Мезън се наведе и каза, втренчил в Пърсел сиво-синкавите си очи:
— Не зная дали си давате сметка за сериозността на отговорите ви. Авапуи току-що ни каза, както преведе Омаата, че Бейкър е изчезнал в горичката заедно с Амурея, за да причака Оу. Това е лудост, разбира се. Изходът е очевиден: Бейкър може да пипне или не Оу, но него положително ще убият. И следователно: още една пушка по-малко за нас.
Пърсел сви устни и Мезън като че сам се изненада, макар и малко късно, от отвратителния си израз.
— Разбира се — продължи той, — ще ми бъде мъчно, ако Бейкър се остави да го убият. Но фактът си е факт: с неговата смърт загубваме една пушка. Тази сутрин имахме девет; без откраднатата остават осем. Без пушката на Бейкър — седем. Седем пушки, мистър Пърсел! Седем пушки срещу тринадесет у черните!
— Тринадесет ли?
Осемте французки, плюс четирите от смяната за вода, плюс пушката на Бейкър.
— Успокойте се — отвърна Пърсел, — черните са счупили пушките на смяната.
— Счупили ли? — извика Мезън и погледна Мак Лауд. — Счупили, мистър Пърсел? Не мога да повярвам!
Пърсел се изправи.
— Ако не можете да ми повярвате всеки път, когато отварям уста, не виждам някаква полза да отговарям на въпросите ви.
— Счупили ги! — продължи Мезън, без да го чува. — Но жените от смяната не казаха такова нещо.
— Те не са били вече там, когато е станало това, Амурея ми каза.
— Жалко, че единственият ви свидетел не е налице — подхвърли хапливо Мезън, — но ако фактът е верен…
— Фактът е верен! — извика гневно Пърсел. — Осемнадесет месеца съм плавал с вас и никога не съм ви дал повод да се усъмните в думите ми. Освен това, тук вие сте в моя дом, а докато сте в моя дом ще ви бъда признателен, ако не изказвате предположение, че лъжа.
Пое си дъх. Чувствуваше се много по-леко след като отплати на Мезън.
Последва мълчание. Смъдж разглеждаше нахално обущата си. Мак Лауд, със съвършено неподвижна мъртвешка глава, бе втренчил поглед в планината. Отметнал бе назад столчето си и като го задържаше на двата му крака, облягаше о вратата мършавия си гръб. Мезън се бе изчервил като божур.
— Напомням ви да се успокоите, мистър Пърсел — каза той с изражение на неописуемо нравствено превъзходство. И тъй като Пърсел се готвеше да възрази, продължи, обръщайки се към Мак Лауд: — Ако фактът, който мистър Пърсел ни доложи, е верен, необикновено много ще се радвам. Това би означавало, че ще се борим с черните при равно въоръжение. Загубихме численото си превъзходство. Много е важно за нас огневата ни мощ да не е по-ниска от тази на противника.
Когато той млъкна, Мак Лауд поклати важно глава в знак на съгласие. Погледът на Пърсел мина от единия към другия. Поразен бе от важния им вид: приличаха на двама командуващи армии.
— Да се върнем на пушката, мистър Пърсел — започна все така високомерно Мезън, — знаете ли как жена ви е турила ръка на това оръжие?