— Не.
— Имате ли представа как възнамерява да го използува?
— Да.
— Кажете ни, моля.
— Тъй като аз съм единственият невъоръжен човек в острова, тя е сметнала навярно за свой дълг да ме закриля.
— От кого да ви закриля?
— От двата съществуващи лагера.
— Та нима някой от лагера на черните ви мисли злото?
— Да.
— Кой?
— Тими.
— Защо?
— Защото е убил Джонс и се страхува, че може да му отмъстя.
— А от нашия лагер?
Пърсел се засмя студено.
— Оставям на вас грижата да отговорите на тоя въпрос.
— Хм! — изръмжа Мезън.
И добави:
— Знае ли да стреля жена ви?
— Не — отвърна Пърсел.
После се поправи:
— В същност не зная.
— Казахте „не“, после се поправихте — забеляза мнително Мезън. — Защо?
— Ивоа е могла да се научи да стреля, без да узная това. Когато се прицели в Смъдж, държеше съвсем правилно пушката.
Пърсел наведе поглед. По-добре беше Смъдж да не знае, че Ивоа се е страхувала да не би да не го улучи от три метра разстояние.
— От кого би могла да се научи? — запита нервно Мезън.
— Казах ви вече, не зная.
Мълчание. След това Мезън заговори пак.
— Мислите ли, че ще видите жена си?
— Не. Не мисля.
— Защо?
— Защото знае, че ако се върне в къщи, ще й отнема оръжието.
— И какво ще прави тя, според вас?
— Ще стои в горичката да следи кой ще се приближи насам.
Смъдж се размърда неспокойно, а Мак Лауд погледна Мезън.
— Струва ми се — каза Мезън, — че ако поискате да си дадете малко труд, ще я намерите.
— Така ли мислите? — запита Пърсел като посочи гората. — Потърсете я сам, ако смятате, че ще сполучите.
Смъдж проследи с поглед ръката му, пребледня и отдръпна столчето, за да се прикрие зад рамката на плъзгащите се врати.
— Имам да ви задам още някои въпроси — каза сериозно Мезън.
Пърсел се поизправи.
— И аз имам да ви задам някои въпроси. В качеството си на съдия ли ме разпитвате?
— Да.
— В какво ме обвинявате?
— В предателство.
Пърсел го погледна, обзет от пристъп на обезсърчение. Тази четвъртита, тъпа, упорита глава… как можеш да я накараш да разбере нещо?
— Вие сте, значи, мои съдии — подхвърли горчиво той като ги изгледа. — И тримата ли? — запита с вдигнати вежди.
— Да.
— Предполагам, че в края на разискванията ще решите с гласуване дали съм виновен, или не.
— Да.
— В такъв случай правя отвод срещу един от съдиите.
— Срещу кого?
— Срещу Смъдж.
Смъдж подскочи и погледна Пърсел със смесица от гняв и уплаха.
— Защо? — запита Мезън.
— Опита се да ме убие.
— Мистър Пърсел — каза Мезън, — аз дадох заповед на Смъдж да ви доведе доброволно или насила. Ако се е прицелил във вас, смятам, че моята заповед го оправдава.
— Не правя намек за тази случка — отвърна Пърсел като прегъна сложения на трикракото си столче крак и се наведе напред. — Както знаете, тази сутрин някой стреля срещу мене. Куршумът заседна във вратата ми. Аз го извадих.
Пърсел свали крак от столчето, извади от джоба си куршума, прекоси стаята и го подаде на Мезън. Всички погледи бяха втренчени в него.
— Сам ще установите — каза той като отсичаше всяка дума, — че куршумът е английски…
— Не разбирам — отвърна Мезън.
— Не е вярно! — извика почти едновременно Смъдж.
Пърсел посочи с ръка Смъдж.
— Погледнете Смъдж, капитане! Той разбра! Веднага разбра! Таитяните имат французки пушки, капитане! Следователно, не е стрелял таитянин!
— Не е вярно! — изрева Смъдж. По челото му лъщеше пот.
— Мълчи, Смъдж — каза Мезън.
Той въртеше в недоумение куршума в ръцете си.
— Куршумът е наистина английски — заяви след малко Мезън. — Но не виждам защо Смъдж би искал да ви убие.
— Смъдж иска Ивоа.
— Искате да кажете, че Смъдж се е опитал да ви убие, за… да се ожени за съпругата ви?
— Точно така — отвърна Пърсел. — Само че сметката му е крива. — Ако аз изчезна, той няма да ме преживее за дълго.
Погледна бегло Смъдж. Той беше пребледнял и се бе свил на столчето си. Мак Лауд се хилеше безгласно.
— Нищо не разбирам от цялата история — каза важно Мезън. — Защо Смъдж ще се стреми към чужда жена? Има си вече своя.
Пърсел го погледна. В известни отношения старият беше невероятно простодушен. Но дали това беше наистина простодушие?
— Защо Тими уби Джонс? — запита след малко Пърсел.
— Това е друга работа — отвърна високомерно Мезън. — Ние сме англичани, не сме диваци.
— Вярвайте ми — заяви Пърсел, — че и в Англия има хора, които убиват съседа си, за да си присвоят жена му.