Мина доста време. Най-после Пърсел запита:
— Какво става?
— Чакаме — отвърна Меани, без да го погледне.
Седна срещу него, сложи пушката на земята до себе си и скръсти ръце. Навел очи, склонил глава на гърдите, той като че дремеше. Но Пърсел не се заблуди. С държането си Меани не му позволяваше никакъв разговор.
Чакането нямаше край. Тими и Тетаити не мръднаха. Пърсел виждаше само гърбовете им.
— Какво чакаме? — запита нетърпеливо той.
Меани отвори очи и вдигна ръка, за да му напомни да мълчи. Тетаити се обади, без да се обърне.
— Ето я.
След няколко секунди Файна се показа на входа и пристъпи в заграденото място. Тими и Тетаити се обърнаха към нея, Меани стана и отиде да се облегне на скалата до Файна. Тя не погледна Пърсел. Стоеше права, твърда, непоклатима, пред тримата мъже. Гърдите й се повдигаха от усилието да диша по-спокойно.
— Много се забави — подхвърли сърдито Тими.
Файна погледна изпитателно Тетаити, но той не се присъедини към обвинението.
— Около голямата къща са — каза тя, като се обърна към него.
— Какво правят?
— Строят па.
— Колко висока?
Файна вдигна ръка над главата си.
— Напреднали ли са?
Файна поклати глава.
— Бързат. Ваа им помага.
И добави:
— До утре ще свършат.
Тримата мъже се спогледаха. „Тази нощ ще нападнат“ — помисли светкавично Пърсел и сърцето му се сви.
— Добре — каза Тетаити, — иди да пазиш от север.
Файна погледна учудено. Нямаше смисъл да пази в гората, щом знаеха, че пеританите няма да напуснат селото.
— Върви — повтори нетърпеливо Тетаити.
Файна се завъртя, но преди да излезе, хвърли бегъл поглед към Пърсел. Застанала гърбом към таитяните, тя дръзваше да го погледне.
Тетаити седна срещу Пърсел и се облегна на скалата; Тими седна от лявата му страна. Пърсел очакваше Меани да седне отдясно на Тетаити, но той седна до Тими, поради което тройката се измести по-надясно от Пърсел. Тими не остана доволен и понечи да стане, но Меани го дръпна за ръка и без да продума го накара да си седне на мястото. Притворил тежките си клепачи, Тетаити гледаше в земята. Не даде вид, че е забелязал случката.
Настъпи мълчание, през което Пърсел разбра изведнъж причината за дългото чакане. Щом Итя им бе съобщила желанието му да се срещне с тях, таитяните бяха изпратили Файна да провери в селото движенията на пеританите. Това недоверие го ядоса. Имаше намерение да започне разговорите спокойно, но възмущението надделя и той извика гневно:
— Какво значи това, Тетаити? Да не си помислил, че съм се наговорил с пеританите да ви нападнат докато преговарям с вас?
Тетаити отвори уста, но още преди да заговори, Тими се намеси разпалено:
— Да! Така помислихме! — провикна се пискливо той. — И защо не? Ти вече ни измени.
— Така ли? — извика Пърсел.
— Беше на наша страна, когато Скелетът се прицелваше в нас, но когато той уби Кори и Меоро, предпочете другия лагер!
Пърсел погледна Тими. Заграден от Меани и Тетаити, почти скрит от плещите им на атлети, той изглеждаше съвсем дребен, а кръглото му голобрадо лице, беше някак детинско. Но очите му бяха сурови.
— Тими — заяви Пърсел, — не съм предпочел другия лагер. Не съм вдигнал пушка срещу вас. Убеждавах Уили да не убива Оу. Може би знаеш, че и пеританите ме обвиняват в измяна към тях.
— Зная — обади се Тетаити. — Итя ми разказа.
— Щом съм изменил на тях — продължи Пърсел като изписа във въздуха грамадна осморка с Ману-Файте, — как мога да бъда изменник към вас?
Доводът и величественият жест, който го придружи, направиха дълбоко впечатление на таитяните.
Тетаити вдигна ръка, но помълча една-две секунди, преди да заговори.
— Адамо — каза най-после той, — когато Скелетът и другите насочиха пушките си срещу нас, ти беше с нас, беше наш брат. Но Скелетът уби Кори и Меоро. А брат ни Адамо остана при Скелета.
Пърсел почувствува, че го обзема тревога. Тетаити сякаш повтаряше, малко смекчени, обвиненията на Тими, но в същност нападката му беше съвсем различна. Той не приписваше на Пърсел измяна. Укоряваше го, че е отбягнал да се държи като брат. Това обвинение изглеждаше може би не така опасно. Но в очите на таитянин едва ли беше по-малко тежко.
— Ако бях дошъл с вас — обясни Пърсел, — върху мене щеше да тежи кръвта на брат ми Ропати.