— Раменете ми бяха червени. — И му се стори, че се поизмъква от тинята, в която бе затънал.
— Ти ми каза…
— Нищо не съм ти казвала, чеденце…
Той промърмори неразбираемо:
— Ти ми каза: „Войната не е свършена…“
Почака. Омаата не се обади. Но стана нещо странно: мълчанието й окончателно го събуди.
Продължи:
— Ивоа казва: „Тетаити има все още желание да те убие.“
Омаата изръмжа недоволно:
— Така ли каза?
— Днес, когато дойде да ме види.
Омаата мълчеше. Той заговори отново:
— Казала е нещо, което не е вярно ли?
— Не.
Невъзможно беше да се изрече едно по-лаконично „не“.
— И ти ли го знаеше?
— Да.
— Откъде го знаеше?
— Знаех го.
— Откъде го знаеше? — повтори настойчиво той.
Радостно вълнение обзе Омаата: Адамо й говореше строго, като тане! Какви ли очи имаше!
— Ругае главите — каза покорно тя.
— Всеки ден ли?
— Да.
— Всичките ли?
— Да.
— И Джоно ли?
— Да.
— И Ропати?
— Да.
След малко добави:
— Тетаити не е лош човек.
Странно. Защо каза това? Какво се опитваше да му подскаже?
Той заговори отново:
— Има ли между Уили и Ропати копие, което чака нова глава?
— Не, разбира се! — отвърна внезапно развълнувана тя. — Кой ти каза? Такова нещо няма! Не, не! Тетаити може да е решил да те убие, но такова нещо няма да направи! Ауе, копие да чака глава!
Интонацията й доказваше ясно, че това би било връх на лошото държане, най-страшно нарушение на церемониала, безобразие, недостойно за джентълмен! Весела искрица проблесна в съзнанието на Пърсел. И го зарадва. Той си пое дълбоко дъх и помисли: „Не съм страхливец.“
След това продължи:
— Какво ще стане, ако Тетаити ме убие?
Продължително мълчание, после тя каза предпазливо:
— Много неприятни неща ще му се случат.
Все същите замълчавания, премълчавания…
— Какви неща? — запита сурово Пърсел.
Усети, че тя се сковава в тъмнината. Този път сдържаността й надделя, нямаше да се остави да я подчини на волята си.
— Неща — отвърна кратко Омаата.
Пърсел вдигна глава, като че би могъл да я види.
— Знае ли той?
— Да.
— В такъв случай защо ще ме убива? Аз си отивам. Излишно е да ме убива.
Омаата се засмя кратко с гърления си смях.
— Ох, чеденце, когато един мъж стане боец…
Не довърши мисълта си и добави:
— А с Ваа си постъпил добре.
— Знаеш ли?
— Всички знаем.
И добави:
— Утре вечер ще узнае и Тетаити.
Той вдигна отново глава. Учудваше се на тия уточнявания.
— От кого?
— Знаеш от кого.
Мълчание. После той каза:
— Играе ли вече с него?
— Ще играе.
Омаата добави:
— Утре вечер. Тумата каза: „Утре вечер. Не по-късно.“ Тумата каза: „Няма да чака повече. Утре вечер ще отиде в па.“
Настъпилото мълчание продължи толкова много, та той помисли, че е заспала. Но изведнъж усети огромната й гръд да се повдига под главата му.
— Защо се смееш?
— Аита, аита, човече…
И добави:
— Утре ще видиш защо се смея.
Положи едрата си ръка на главата му и започна да го гали кротко по косата.
На другата сутрин Пърсел довърши рязането на подпорните греди за палубата. Малко преди обед жените заминаха, а той отиде да се облее с вода в навеса, докато Итя му донесе обеда. Чу, че вратата на колибата му се отвори и затвори, изтри се, излезе от навеса и застанал на слънце, обу панталона си. Постоя да се погрее, топлината проникна в тялото му, беше гладен, в добро настроение, успокоен.
— Итя! — извика радостно той.
Никой не отговори. Обиколи през градината, плъзгащите се врати бяха широко отворени. Разкрачена, разцъфнала, Ваа се бе разположила в креслото му. Коремът й стърчеше над бедрата, между ивиците на поличката от дървесина. Тя гледаше с овлажнели очи върха му и мачкаше с лявата ръка дясната си гърда.
— Къде е Итя? — намръщи се Пърсел.
— Аз ти донесох рибата — каза Ваа и посочи с ръка към масата.
— Къде е Итя? — повтори Пърсел като влезе в стаята. — Сърдита ли е?
— Не.
— Защо не дойде?
— Аз ти донесох…
— Знам, знам — прекъсна я рязко той като вдигна ръка, за да я накара да млъкне.
Приближи се до масата, лъхна го миризма на риба и лимон, беше гладен, но не се решаваше да започне да яде.
— Слушай, Ваа — каза търпеливо той. — Вчера Омаата. Днес Итя. Защо не дойде Итя?
— Аз ти донесох…
Той удари с длан по масата.
— You are a stupid girl, Vaa!
— I am! I am!
Седна обезоръжен. Притегли към себе си съда с рибата и започна да яде.