Пърсел вдигна веднага глава и погледна Омаата. Всички мълчаха. Това беше вече нещо ново. Наистина Тетаити бе заявил още на 16 май, че няма да убие Адамо. Но досега не бе натоварвал никого да съобщи това на Ивоа, нито бе изтъквал роднинството си с нея. Този път обещанието не беше неопределено. Предаваше се чрез трето лице и се споменаваше името на великия главатар Оту. Тетаити все още настояваше за заминаването на Адамо, но отправяше към Ивоа и прикрито предложение за примирие.
На другата сутрин Омаата дойде при Пърсел заедно с Итя и Ивоа. Удържала си бе думата. Всичко щеше да се реши пред Адамо, с негово участие. Щом трите жени пристигнаха, останалите ваинета се оттеглиха, без да проявят каквото и да е недоволство от това, че не ги канят на закритото съвещание.
Пърсел изказа веднага мнение да предадат на Тетаити оръжието на Ивоа. Изслушаха го, без да го прекъснат, а когато привърши, не възразиха. Той се изненада, когато откри, че и трите жени се противопоставят твърдо на намерението му. Доста мъчно разбра тяхното гледище. Те се изразяваха повече със замълчавания, отколкото с думи. Съгласни бяха, че Тетаити проявява готовност към отстъпки, но смятаха, че не би го сторил, ако не беше пушката у Ивоа. Пушката беше следователно залог, който не биваше да изпускат непредпазливо. Решиха Итя и Омаата да отидат като пратенички в па, за да проверят дали Ороа не бе преувеличила обещанията на Тетаити. Нямаше да бъде зле, във всеки случай, да го накарат да ги повтори пред още две свидетелки. След това щяха да започнат преговорите. И дума не можеше да става все пак да предадат на Тетаити пушката на Ивоа. Щяха да я счупят пред него. След като го накарат и той да счупи своята в замяна.
Пърсел не бе се сетил за тази замяна и се възхити от смелостта и съобразителността на жените. Все пак възрази, че е малко вероятно Тетаити да приеме да счупи пушката си. Те се съгласиха с това, но отказът му би им позволил да изтъкнат, след дълги разисквания, каква голяма отстъпка правят, като се отказват от своето искане. Пърсел отгатна, че според тях беше важно разискванията да бъдат дълги, а преговорите трудни. Колкото повече биха траяли, толкова по-голяма тържественост щеше да придобие обещанието на Тетаити да не посегне върху живота на Адамо и по-мъчно би било впоследствие да наруши това обещание.
Преговорите траяха от 24 май до 6 юни. Първата фаза беше най-опасна. По убеждение или от хитруване, Тетаити не искаше да преговаря с жените. А само с Адамо. Но ваинетата изтъкнаха, че разговорите с Адамо няма да доведат до никъде. Адамо беше готов, разбира се, да му предаде пушката. Желаеше да стори това още от самото начало (нали знаеш колко е добър!). Но пушката не беше у него. А у тях! Следователно, с тях именно трябваше да се преговаря. Всеки тане разисква някои неща с жена си. Защо Тетаити да не разисква с тях? Е, Тетаити, е, нали това правиш и в тоя миг?
Както предполагаше Пърсел, Тетаити отхвърли безусловно предложението да се лиши от пушката си. Ваинетата се възмутиха, заплашиха, че ще прекъснат преговорите, прекъснаха ги, после ги подновиха и след една седмица отстъпиха, като си дадоха вид на бити и оставиха напълно победата на Тетаити.
В същото време те придадоха истинска театралност на церемонията за връщането на пушката от Ивоа. На 6 юни по обед тръгнаха в шествие към па. Ивоа, Итя и Омаата начело; Ороа, Ваа и Тумата в края. По средата, между Авапуи и Итиота, Пърсел. Сутринта бе валяло дъжд и във влажната гора беше задушно от обедното слънце. Пърсел си отдъхна, когато излязоха на откритото пространство, което заграждаше сега па. На десетина метра от оградата, точно там, дето Уличката на канарата завиваше надясно, за да стигне до залива Блосом, имаше младо бананово дърво, отсечено преди три седмици от англичаните, но пуснало вече три метра висок израстък с китка едри листа на върха. Дружинката се спря на сянка под тях и Омаата, взела под дясната си мишница пушката на Ивоа, повика Тетаити.
Пърсел очакваше, че таитянинът ще остане в преддверието, дето не можеха да го видят, а сам той щеше да вижда всичко. Но Тетаити благоволи да се покаже пред вратата, заедно с трите си жени, застанали зад него. Не се приближи наистина и държеше пушката си в ръка, насочил сякаш случайно дулото й към корема на Омаата, но изражението му беше ведро, и щом Омаата насочи оръжието си към земята, и той стори същото.