Тази тема се повтаряше в различни вариации всеки ден, докато най-после няколко ваинета — между които и Ороа — поискаха от Пърсел да заминат с него за Таити във втора лодка. Той отказа. Втората лодка не струваше. Третата не беше по-добра. Ваинетата не можеха да управляват лодка в море. Освен това и за него имаше съвсем малко изгледи да стигне до Таити.
И така, мечтата им да видят отново Таити бе задушена, преди да разцъфти. Огорчението беше толкова силно, че се превърна в яд и като не можеха да се сърдят на Адамо — на горкия Адамо! — следобед жените поведоха по-хапливи разговори. Появи се нова тема: лицемерието на Тетаити. Главатарят не смееше да убие Адамо, защото Адамо не бе сторил нищо лошо, но го изпращаше да се удави в морето заедно с жена си. Това гледище се излагаше така остроумно и вероломно, че Тетаити се ядоса, стана без да продума, прибра се у дома си и на другия ден не се яви в градината на Ивоа.
Когато дойде отново, посрещнаха го така ласкаво, та той помисли, че твърдостта му ги е победила. Но още на другия ден офанзивата се поднови. Отначало беше по-забулена: миличкият Ропати, какъв приятен цвят имаше! Таитяните бяха много черни, пеританите много бледи, Ропати имаше тъкмо цвят на място! Ауе, горките ваинета, свършено беше: само Ивоа и Ваа щяха да имат деца с такъв златен цвят!
На следния ден пак започнаха да хвалят кожата на Ропати, каквато вече нямаше да видят на острова, но тази жила, прекалено много използувана миналия ден, заплашваше да се изчерпи, когато Итиота прекъсна мълчанието си и подсказа нещо ново. Описа как ще прекарват Адамо и Ивоа на пирогата, на какви опасности ще се изложат. Другите ги засилиха. И макар че Адамо беше по това време на сухо в пещерата при залива Блосом, а пък Ивоа кърмеше Ропати, представяха си ги вече мъртви: Ауе! Еатуа да ни пази! Мъртъв е милият Адамо, който никому не бе сторил зло! Мъртва е кротката Ивоа, дъщерята на великия главатар Оту, братова дъщеря на бащата на Тетаити!
Твърде много наблягаха, то се знае, на роднинските връзки, които би трябвало да спасят и нея, и нейния тане от тази безсмислена смърт и дори по този случай намекнаха пак за лицемерието. Но Омаата сметна темата за опасна и побърза да я прекрати.
Оплакването на Адамо и Ивоа, смятани вече със сигурност за мъртви, продължи два следобеда, след това Итя намери нова тема: Адамо щеше да замине. Тетаити щеше да остане единствен мъж на острова. Какво ще стане тогава с нещастните ваинета, ако Тетаити се разболее и умре? След това стана очевидно, че болестта дебне всеки миг Тетаити и десетте ваинета са обречени твърде скоро да овдовеят, без нито един тане, който да ги храни и защищава. Оплакаха Тетаити пред очите му. Възхвалиха го дори. После бъдещите вдовици оплакаха собствената си участ след като той ги напусне. Тази нова тема беше великолепна и щяха да я използуват докрай, но всичко пропадна по вина на Ваа. Доволна от своя нов тане и от положението си, Ваа не вземаше участие в жалбите на другарките си. Но мисълта, че може да остане завинаги вдовица, без надежда за нов брак, прониза изведнъж с невероятна сила съзнанието й. Тя бе съкрушена. Ауе, какво ще стане с Ваа, ако Тетаити умре? Никой не помислюваше за нея, явно беше, че я онеправдават. Заминаването на Адамо я лишаваше от един допълнителен тане в случай на нужда. Защото в края на краищата, по-добре беше да имаш един тане, който не е велик главатар, отколкото да останеш без никакъв тане.
Отговорът й не закъсня. Тя отиде направо при Тетаити, закова се пред него на яките си ниски крака, и придържайки с две ръце корема си, избухна в буйни укори.
Тетаити, който седеше върху дълбеите на плъзгащите се врати и приспиваше Ропати, дори не вдигна поглед. Когато Ваа млъкна, той стана, даде малкия на майката, удари една не много груба плесница на Ваа, обърна се към жените и им заговори твърдо. Взел бе решение по отношение на останалия перитани и никакви техни приказки нямало да го накарат да промени това решение. Знаел, разбира се, че е по-лесно да изтръгнеш плячката от октопод, отколкото да накараш жена да млъкне. Но ако ваинетата упорствуват да дрънкат врели-некипели в негово присъствие, щял да отиде да живее сам в планината и щял да слезе само за да се увери заминал ли е Адамо.