- Хей - казах аз, сядайки до нея, - какво има?
- Не мога да спя. - Ана побутна огъня с една пръчка.
- Добре ли си? - Опитах се да не звуча разтревожено. - Нямаш температура, нали?
Тя поклати глава.
- Не. Добре съм, всъщност. Връщай се да спиш.
- Не мога да заспя, ако не си до мен.
Тя изглеждаше изненадана.
- Не можеш ли?
- Не. Не обичам, когато си сама навън. Това ме прави нервен. Не е нужно да слагаш дърва на огъня всяка нощ. Казах ти, че не е кой знае каква работа да паля сутрин нов огън.
- Просто навик. - Тя се изправи. - Хайде. Поне един от нас би трябвало да може да спи.
Последвах я в спасителната лодка и след като легнахме тя ни зави с одеялото. Носеше шортите и тениската ми и когато се настани удобно, босият й крак докосна моя. Тя не го отмести, когато спря да се върти, нито пък аз.
Лежахме в тъмното с допрени крака и никой от нас не заспа дълго време.
Тя се съгласи да престане да става през нощта и една сутрин, няколко седмици по-късно, след като запалих огън, казах:
- Ана, иска ми се да можеше да ми засечеш време. Обзалагам се, че направих това за по-малко от пет минути.
- Сега ще ме впечатляваш.
Но се засмя, когато го каза, и когато се доближихме до датата, която бях оградил в бележника й, малко се поотпусна.
Минаха пет седмици. Аз хванах отворената й длан в ръката си и проследих останалия белег с палец.
- Мисля, че ще се оправиш. - Този път наистина го вярвах.
Тя ми се усмихна.
- И аз така мисля.
Онзи ден изяде три риби на обяд.
- Още ли си гладна? Мога да хвана повече.
- Не, благодаря. Умирах от глад, но сега стомахът ми е пълен до горе.
Плувахме дълго и работихме по къщата, докато не стана време за вечеря. Тя отново яде повече, отколкото беше яла през последните седмици. Когато си лягахме, едва държеше очите си отворени, и заспа секунди, след като се отпуснах до нея. И аз заспах, но се събудих, когато Ана се сгуши до мен и облегна глава на рамото ми.
Прегърнах я и я притиснах по-близо към себе си.
Ако се разболееше, единственото, което можех да направя, беше да я гледам как страда. Да я заровя до Мик, когато умре. Не знаех дали мога да се справя без нея. Звукът на гласа й, нейната усмивка, тя самата...това бяха нещата, които правеха живота на острова поносим. Притиснах я още по-плътно и си помислих дали, ако се събуди, можех да й кажа всичко това. Тя обаче не се събуди. Въздъхна в съня си и накрая се унесох и аз.
На следващата сутрин, когато се събудих, тя се беше преместила в нейната част на одеялото. Опитвах се да запаля огън, когато тя излезе от спасителната лодка.
Усмихна ми се и протегна ръце над главата си.
- Спах страхотно. Отдавна не съм спала така.
- И аз спах добре, Ана.
Няколко вечери по-късно лежахме и обсъждахме любимите си албуми с рок музика.
- Sticky Fingers на „Ролинг Стоунс“ ми е любимият. Слагам Led Zepelin IV на пето място - каза тя.
- Да не си надрусана? - Когато започнах да изреждам причините, поради които не съм съгласен - всички знаят, че The Wall на „Пинк Флойд“ трябва да е на първо място, - се изпуснах и пръцнах. Хлебният плод понякога имаше такъв ефект върху мен.
Тя извика и веднага се опита да избяга през вратата на спасителната лодка, но аз я хванах за кръста, дръпнах я назад и дръпнах одеялото върху главата й.
Това беше малка игра, която обичах да играя с нея.
- О, не, Ана, о, Боже, по-добре излез оттук - дразнех я аз, смеейки се. - Сигурно мирише ужасно. - Тя се опитваше да се освободи, а аз държах одеялото още по-плътно върху главата й.
Когато най-после я пуснах, тя каза задъхано:
- Ще ти сритам задника, Калахан.
- Сериозно? - Тя сигурно тежеше четирийсет и пет килограма. И двамата знаехме, че не може да срита ничий задник.
- Недей да ми се перчиш много. Един ден ще намеря начин да те победя.
Засмях се и казах:
- Ау, много ме е страх, Ана.
Онова, което не признах, обаче, беше че тя можеше да ме постави на колене с едно движение на ръката, ако я сложеше на правилното място.
Запитах се дали знаеше това.
* * *
- Отивам да се изкъпя - каза Ана, когато аз се върнах от брега. Тя събра сапуна, шампоана и дрехите си.
- Добре.
След като тръгна, аз забелязах, че дървата за огън силно са намалели. Взех раницата си и натъпках всички съчки, които можах да намеря, в нея. Слънцето се спусна по-ниско в небето и комарите забръмчаха около мен. Отдалечих се от гъстия балдахин на листата, без да обръщам внимание.