Излязох от гората и вдигнах поглед точно в момента, в който Ана влизаше в океана, гола.
Замръзнах.
Знаех, че трябва да вървя, да се омитам веднага оттук, но не можех. Скрих се зад едно дърво и я наблюдавах.
Тя се потопи във водата да намокри косата си, след това се обърна и излезе. Изглеждаше невероятно и загорените й линии очертаваха онези части на тялото й, които харесвах най-много. Плъзнах ръка в шортите си.
Гледах я как се изправя на брега и измива косата си, след това нагазва във водата да отмие шампоана. Гледах я как отново излиза на пясъка и натърква тялото си със сапун. Как после сяда на пясъка, бръсне краката си и влиза във водата да се изплакне за втори път.
Но онова, което направи после, ме шокира.
Тя излезе, огледа се и седна с лице към брега. Беше взела бебешкото олио и изля малко в шепата си, след това пъхна ръката си между краката.
О, Исусе Христе!
Легна назад, единият крак отпуснат на земята, а другият - сгънат в коляното. Гледах я как се докосва и собствената ми ръка започна да се движи по-бързо.
Макар че правех това почти всеки ден, когато бях сам в гората, никога не ми беше хрумвало, че и тя може да го прави. Продължих да се взирам и след няколко минути тя отпусна сгънатия си крак и гърбът й се изви в дъга. Разбрах, че е стигнала кулминацията, както и аз.
Тя стана, изтупа пясъка и се пъхна в бельото си. Надяна останалите си дрехи и събра нещата си. Когато се обърна да тръгне, внезапно се спря и погледна в моята посока. Скрит зад дървото, не помръднах, изчаках я да се отдалечи. След това се изстрелях, спринтирайки през гората, далеч от брега.
- О, здравей - казах аз, когато се приближих. Тя стоеше до навеса и си миеше зъбите.
Тя извади четката от устата си и ме погледна, като наклони главата си на една страна.
- Къде беше?
- Събирах дърва. - Разтворих ципа на раницата си и изсипах съчките върху купчината с дърва.
- А-а-а. - Тя приключи с миенето на зъбите си и се прозя. - Отивам да спя.
- И аз идвам скоро.
По-късно, когато спеше до мен, в съзнанието ми преминаваха като на филм картините с голото й тяло и това как се докосва. Можех да ги гледам колкото си искам. Исках да мога да я целуна, да я докосвам, да й правя каквото пожелая, но не можех. Филмът се разиграваше в главата ми отново и отново, и онази нощ изобщо не спах.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ана
Ти Джей се качи на покрива на къщата и разнесе един слой от мъзгата на хлебното дърво върху палмовите листа.
- Не знам дали това ще ни пази сухи. Предполагам, че ще разберем, когато завали.
Къщата беше почти готова. Седях по турски на земята, гледайки го как скача от покрива, взема чука и забива последните няколко гвоздея.
Беше вързал косата си отзад на конска опашка и носеше каубойската ми шапка и авиаторските слънчеви очила. Лицето му беше толкова загоряло, че изглеждаше така, сякаш е бил роден на острова. Имаше страхотна усмивка, с равни бели зъби, изпъкнали скули и четвъртита брадичка. Трябваше пак да го избръсна.
- Изглеждаш добре, Ти Джей. Много здрав. - Той беше слаб, но имаше добре оформени мускули, вероятно от това, че строеше къщата ни на ръка, и не показваше никакви външни знаци на недохранване, поне засега.
- Наистина?
- Да. Не знам как, но си пораснал тук.
- Изглеждам ли по-голям?
- Определено.
- Хубав ли съм, Ана? - Той клекна пред мен и се усмихна. - Хайде, можеш да ми кажеш.
Завъртях очи.
- Да, Ти Джей - казах аз, отвръщайки на усмивката му. - Много си хубав. Ако някога се измъкнем от този остров, ще си много популярен сред дамите.
Той стисна юмрук във въздуха.
- Да! - След това остави чука и отпи вода. - Не мога да си спомня как съм изглеждал преди, а ти?
- Донякъде. Но аз вероятно не съм се променила толкова много.
Ти Джей седна пред мен.
- Боже, схванал съм се. Ще ми разтриеш ли гърба?
- Разбира се. - Масажирах раменете му, които бяха значително по-широки, отколкото преди две години. Гръдният му кош също беше по-широк, а ръцете - здрави. Повдигнах опашката му, разтривайки тила.
- Приятно е.
Удължих още малко масажа и малко преди да свърша, той каза:
- Ти продължаваш да си все така красива, Ана. В случай, че се чудиш.
Лицето ми пламна, но се усмихнах.
- Не съм била красива, Ти Джей. Но благодаря.
* * *
Две нощи по-късно спахме за първи път в новата си къща. Бяхме се спрели на една голяма стая, вместо две, което ни даваше повече пространство. Можех да се обличам вътре в къщата, вместо да се мъча да навлека дрехите си в спасителната лодка. Куфарът ми и кутията с инструменти стояха в ъгъла, а калъфът на китарата подпрян до нея; в него бяхме сложили комплекта за първа помощ, нож и въже.