Ти Джей
Гледах как Ана се отдалечава, след като сресах косата й. Помислих си за онзи ден, когато тя беше издала звук, когато прокарах ръка нагоре по крака й. Запитах се какъв ли звук ще издаде, ако направя нещо друго с ръката си. Поривът да я пъхна в бикините й и да разбера беше почти неконтролируем. Ако бяхме в Чикаго, нямаше да имам шанс да съм с нея. Но започвах да се чудя дали тук, на острова, имах такъв.
* * *
С Ана плувахме нагоре-надолу из лагуната в очакване на делфините.
- Скучно ми е - казах аз.
- И на мен - отвърна тя, плувайки по гръб. - Хей, хайде да видим дали можем да направим онова повдигане като Джони и Бейби.
- Наистина нямам идея за какво говориш.
- Никога ли не си гледал „Мръсни танци“?
- Не. - Заглавието не звучеше никак лошо, обаче.
- Страхотен филм. Гледах го в гимназията... през 1987-а, струва ми се.
- Тогава съм бил двегодишен.
- О! Понякога забравям колко си малък.
Ти Джей поклати глава.
- Не съм толкова малък.
- Както и да е, Патрик Суейзи играеше ролята на онзи инструктор, Джони Касъл, в един курорт в Катскилс. Дженифър Грей играеше Бейби Хаусман и беше там със семейството си. - Ана млъкна за секунда, след което каза: - Хм, току що се сетих за нещо. Бейби и нейното семейство прекарваха цялата си лятна ваканция далеч от дома, също като теб.
- И на нея ли й писна? - попитах аз.
Ана поклати глава и се засмя.
- Не мисля. Те бяха заедно с Джони и прекарваха много време в леглото.
Защо не бях гледал този филм? Звучеше страхотно!
- Но след това Пени, партньорката по танци на Джони, забременя, и Бейби трябваше да я замести. Точно там беше онова хитро повдигане и Бейби не можа да го изпълни в началото, така че се упражняваха във вода.
- Което ти искаш да направим? - Ако това означаваше да я докосвам, бях с две ръце „за“.
- Винаги съм искала да опитам. Не може да е чак толкова трудно.
Тя застана пред мен и каза:
- Добре, аз ще изтичам към теб и когато скоча, ти слагаш ръцете си тук. - Тя хвана ръцете ми и ги сложи върху хълбоците си. - След това ме повдигаш точно над главата си. Мислиш ли, че можеш да ме вдигнеш?
Завъртях очи.
- Разбира се, че мога.
- По някаква причина Бейби носеше панталони във водата, когато правеше това, което така и не разбрах. Добре, готов ли си?
Казах „да“, Ана се затича към мен и скочи. Мига, в който ръцете ми докоснаха хълбоците й, тя падна върху мен, защото каза, че има гъдел. Лицето ми се озова на чатала й.
Разплетохме се и тя каза:
- Следващия път не ме гъделичкай.
Засмях се:
- Не съм те гъделичкал. Сложих ръцете си на мястото, на което ти ми каза.
- Добре, да опитаме пак. - Тя отстъпи назад и се затича. - Хайде, идвам!
Този път, когато я вдигнах, водата беше прекалено дълбока и не можах да остана прав. Паднах назад и тя се приземи върху мен, което не беше разочароващо.
- По дяволите, вината е моя! - казах аз. - Трябва да се преместим на по-плиткото. Опитай отново.
Този път го изпълнихме перфектно. Вдигнах я нагоре, тя изпъна ръце и крака, и изви гърба си в дъга.
- Направихме го! - извика тя.
Държах я толкова дълго, колкото можах, след което спуснах ръце. Бях направил няколко стъпки назад, от другата страна на една лека хлътнатина, и когато краката й докоснаха дъното, главата й се озова под повърхността. Дръпнах я нагоре. Тя си пое дъх и ме прегърна през врата. Няколко секунди по-късно обви краката си около кръста ми и остана така.
Изглеждаше изненадана, може би защото не очакваше водата да е толкова дълбока или защото държах ръцете си върху дупето й.
- Вече изобщо не ми е скучно, Ана. - Всъщност, ако я спуснех малко по-надолу, тя щеше да почувства точно до каква степен не ми е скучно.
- Добре. - Ръцете и краката й още стояха обвити около мен и тъкмо си мислех да я целуна, когато тя каза: - Имаме компания.
Погледнах зад мен и видях четири делфина в лагуната, които ни побутваха с муцуни, молейки ни да играем с тях. Разочарован, аз се преместих в по-плиткото и я пуснах долу, уверявайки се, че краката й стигат океанското дъно.
Обичах да играя с делфините, но много повече обичах да играя с Ана.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Ана
Седяхме под навеса, играехме покер и гледахме бурята как приижда. Светкавиците раздираха небето, а влажният въздух ме притискаше като одеяло. Изви се вятър и разпиля картите ни.
- По-добре да влезем - предложи Ти Джей. Щом се озовахме вътре, аз се излегнах до него в спасителната лодка и загледах интериора на къщата, който се осветяваше при всяка светкавица.
- Тази нощ няма да можем да спим - казах аз.